Нож за конкурса "Остър мезеджия" №3
Публикувано на: 03 Дек 2017, 23:52
За да се спазят правилата на конкурса (а и за да съм максимално досаден 
), ще пусна всички снимки, които съм направил на ножа.
Стоманата е РВЛ 34, дръжката е някакво незнайно (но пък за сметка на това - невероятно красиво) стабилизирано дърво, омешано с не знам какви смоли и други мерудии. Замисълът първоначално беше ножът да е максимално изчистен - с дръжка от гренадил или абанос, ама нали циганче на шаренко се радва....
Започна се леко с един ремонт, една бременност (не аз - жена ми
), едно пренасяне, подреждане на апартамента, след това на мазата и най-накрая на тавана, за да се стигне до готовия нож. Междувременно жената роди, аз се напих с едни приятели, после изтрезнях, за да се напия пък с други приятели (с две думи - не ви трябват приятели като моите).
И най-накрая се оказах в нов апартамент с жена и две деца, едно от които новородено. И, верен на мъжкото в мен, веднага потърсих спасение в работилницата. Там пък се оказа, че има работа за целия китайски народ, а някои провинции щяха да се изредят по два пъти.
Стига толкова приказки - започвам с разказ в картинки (феновете на "Дъга" ще разберат).
Започвам от далече:
В началото беше токът, после дойдоха и жиците...
А след тях шкурките и всякакви машини, джаджи и такъми....
И се започна....
Няколко писма до Дядо Коледа:
И отговор от добрия старец.
Упражнение за луди или как се ставав китаец.
И като се почна...
След още едно упражнение.
Време за кания, а преди това - за подреждане на къта за шиене. Почти половината време от шиенето на канията го прекарах в подреждане и след това в търсене на нещо. Но все пак имам чисто местенце, където мога да шия каниите, а и да се събираме с приятели (виж малко по-нагоре за моите приятели).
Тук ще има още една лампа:
Щипките/стегите никога не стигат...
Междувременно тези двамата терористи ни бяха направили с жената на луди.
И най-накрая!
И задължителния натюрморт. С гордост мога да заявя, че наденицата е домашна, а аз нямам никакво участие в направата ѝ!
), ще пусна всички снимки, които съм направил на ножа.Стоманата е РВЛ 34, дръжката е някакво незнайно (но пък за сметка на това - невероятно красиво) стабилизирано дърво, омешано с не знам какви смоли и други мерудии. Замисълът първоначално беше ножът да е максимално изчистен - с дръжка от гренадил или абанос, ама нали циганче на шаренко се радва....
Започна се леко с един ремонт, една бременност (не аз - жена ми
), едно пренасяне, подреждане на апартамента, след това на мазата и най-накрая на тавана, за да се стигне до готовия нож. Междувременно жената роди, аз се напих с едни приятели, после изтрезнях, за да се напия пък с други приятели (с две думи - не ви трябват приятели като моите).И най-накрая се оказах в нов апартамент с жена и две деца, едно от които новородено. И, верен на мъжкото в мен, веднага потърсих спасение в работилницата. Там пък се оказа, че има работа за целия китайски народ, а някои провинции щяха да се изредят по два пъти.
Стига толкова приказки - започвам с разказ в картинки (феновете на "Дъга" ще разберат).
Започвам от далече:
В началото беше токът, после дойдоха и жиците...
А след тях шкурките и всякакви машини, джаджи и такъми....
И се започна....
Няколко писма до Дядо Коледа:
И отговор от добрия старец.
Упражнение за луди или как се ставав китаец.
И като се почна...
След още едно упражнение.
Време за кания, а преди това - за подреждане на къта за шиене. Почти половината време от шиенето на канията го прекарах в подреждане и след това в търсене на нещо. Но все пак имам чисто местенце, където мога да шия каниите, а и да се събираме с приятели (виж малко по-нагоре за моите приятели).
Тук ще има още една лампа:
Щипките/стегите никога не стигат...
Междувременно тези двамата терористи ни бяха направили с жената на луди.
И най-накрая!
И задължителния натюрморт. С гордост мога да заявя, че наденицата е домашна, а аз нямам никакво участие в направата ѝ!
