Баяне,
Чудесни линкове си пратил, успях да ги разгледам подробно - това със саксията е много атрактивно, щото хич не ми се пари прецизната пещ за закаляване за да изпека един "опаковъчен гипс". Освен това, в "онова материалче" предишното от тебе, също беше обяснена технологията с парата, но аз не й обърнах внимание. Тука тоя много добре го е направил, но половин час гадах къде отива тоя въздух от формата, дето преди това го теглехме с вакуума. Та се сетих, че по същата логика на вакуума, въздухът излиза през порестия гипс навън!! Освен това тоя хитрец беше направил един леяк, но с две по-малки дупчици отгоре, с което се подсигурява, че няма да почне да влиза метала предварително, както стана при мене. Бях решил да не правя повече проби, но се изкушавам да видя как ще се справи саксията със зъболекарската опаковъчна смес/не пиша гипс само заради Джими Хокинса

/, и понеже имам и достатъчно от златарския гипс, а вече имам и още две восъчни копчета, може да пробвам и двете на саксията.
Последно - когато свалях калъпа на копчето със зъболекарските силикони, те бяха двукомпонентни и стегнаха бързо, като постигането на уплътняването между копчето и силикона беше чисто субективно от моите пръстчета. Златарският силикон е еднокомпонентен, не е скъп, той се слага на две плочки с дебелина 1 см, и между тях обекта/копчето/, стяга се на преса леко, колкото да притисне добре, но пресата е с пружина, която продължава да притиска, докато цялото това с пресата заедно се загрява на 150 градуса за един час. Оказва се, че силиконът се размеква, само пъплва всички празнини на обекта, като въздухът излеал настрани, и за тоя един час силиконът стяга и става както зъболекарския. Това не съм го пробвал, щото още не съм измислил онова, което ще замести пресата, и мисля цялото да го сложа във фурната или пещта на 150 градуса за един час.
Ще побързам, че Дръвчо вече и е заръчал гардове хехехехехе
П.П. А моята форма не я стресирах, а я нокаутирах директно между очите!!!