Виж тук не е тема за произхода но наистина е важно да се знаят корените за да може да се проследява приемственоста. Не съм съгласен че хората постоянно се бъркат и местят масово , има го и едното и другото но според мен не в такива маштаби както повечето хора си го представят . За скитите съм казвал и в другата тема за произхода че аз лично не различавам траките от скитите и мисля че това е едно племе с единна култура и език но разпростряно на голяма територия от тук някой климатични и географски особености различаващи ги един от друг. Затова смятам че и скитското наследие от към оръжие би било интерестно и би допълнило картината.
Ето нещо скитско

И отделно от горното :
Хубаво е да се погледнат кописите, махайрите, покрай това се върти една традиция
Ето тук малко интерестно инфо :
http://apollon.blog.bg/izkustvo/2010/10 ... ira.619628
"Тъй като древните призовавали в своите земни битки боговете на помощ, често пъти войните били посвещавани на могъщо божество, което да ги укриля и в чието име да се води войната. Така войната губела своя земен смисъл и придобивала изцяло небесен и божествен смисъл. Свидетелство за това е "Илиада" на Омир, където често боговете са призовавани в битките и пазели своите бойци фаворити. Още тогава Омир е разкрил циничната картина на войната, в която хората умират, а боговете залагат на един или друг свой фаворит -почти като съвременен хазарт. Това предисловие бе необходимо, за да се изтъкне обстоятелството, че военните конфликти могли да имат много по-силна обосновка и социално въздействие, когато е намесена вярата във боговете. Това и правили жреците, за да удовлетворят желанията на своите управници. Така земните несгоди се превръщали в небесни съдбини и връщането назад било трудно. Социалната реакция щом войната се обвързвала с боговете, била незначителна и било невъзможно обявен военен конфликт да бъде спрян.
Стига се до изводът, че всеки човешки конфликт бил кодиран като воля на боговете и всяка война имала своята религиозна основа, която правела нейния характер свещен. С преходът от жертвоприношение към военен церемониал в социалната система религията и войната се движели ръка за ръка. Така че никак няма да ни учуди ако първи споменава думата махайра Омир.
Буквалният превод на думата махайра е "свещенна борба". По-късно символът на тази свещенна борба бил пренесен върху острието и върха на свещенното оръжие. И това свещенно оръжие бил жертвения нож, който разсичал жертвата, за да бъде проляна жертвената кръв в дар на боговете.
Свещенната жертва и свещенния нож били инициалните символи на една свещенна борба. Така гръцката дума μάχαιρα, която Тукидит използва, за да назове тракийския меч на траките от Родопите(наречени от него махайрофори), е образувана от думите μάχη -борба, бой и ἱερά ион. ἱρά - жертвен дар, жертвоприношение, жертва.(Тукидид, История на Пелопонеската война, II, 96, 2)
Тракийската дума за меч "сика" произлиза от изгубената протоиндоевропейска основа в тракийския език на глагола "дупча", запазена в личното име Сукис (Σουκους, Пловдив; Σουκιoς, Кюстендилско; Σουκιας, Радомирско; на лит. šukys „който има дупки по зъбите“) и в думата "suka" – ", дупка, пукнатина, цепнатина, теснина". Има основание да се счита, че името Сука е било нарицателно за момиче. Понятията махайра, сика и скалме са идентични.
В крайна сметка бойния нож махайра в в най-първичен превод означава жертвен нож. Другата тракийска дума за меч - скалме е с корен идентичен на думата "сика" и има сходен произход, възниквал след синкопиране на корена.
Автор: Д.Георгиев-Даков"
"Наиболее вероятно, с исторической точки зрения, появление махайры на севере Балканского полуострова, в среде фракийских племен, хотя существуют и другие гипотезы. В современном греческом языке этот термин обозначает “нож”."
Тук също много интерестно и с картинки
http://www.antika-best.com/novosti/main ... xajra.html
Тук като погледнем тази махайра си е чист кулак
