b2bb написа:Ще ни обясниш ли на кибиците Тази пъстра и накипрена дръжчица как се държи да не се разпадне.
Принципа е простичък. Паяжина, плюнка и ластици му е майката.
А ако трябва по-сериозно - смоли и полимери. Притеснявал съм се и аз за здравината, докато не ми се наложи да отделя две парчета залепени с капка каноконлит. Как ли не почуквах, подръпвах, после теглих и блъсках и млатих и прасках... Докато дървото се сцепи на половин милиметър от залепеното. При това не ставаше дума за голяма площ. Ако искаш и ти си го направи експеримента. С колкото искаш фино изшлайфано дърво или кост.
Само на петичката има малка сглобчица, че тя обикновено носи зор.
Поради тая причина не сложих разделител при петата, Гена. Имам подозрението, че поради различните коефициенти на свиване и разширяване, между метала и дървото няма да има толкова здрава връзка. Само подозрение е, ама обичам да си вързвам гащите.
Иначе цялата "кошница" е хваната около шипа на дръжката, (който е над сантиметър широк) с епоксидна смола. Бавна и сръткава работа, защото са редени едно по едно. Там където остане дупка съм наливал от моя полимер, така че въпреки " паяжината и ластиците", нещото е абсолютно монолитно по мое мнение. Е, при прилагане на чук, със сигурност ще се разпадне. Тъй че не го препоръчвам.
Благодаря за добрите думи, ама наистина си е конфекция тая. Еднакви остриета, сходни силуети... А съм заделил тука едни... Ама ще си чакат реда, какво да се прави.
Още на втория ред от първия пост, има изречение: "Спретнах си още едно остриенце". Според теб, какво точно му е спретнал 
Ножа много ми допадна. Страшно маняшки повърхнини за напасване. За играта на кривите въобще няма да говоря. Клиента няма начин да не оцени това.
... дето го купих на детето за Коледа 
