Като сте почнали да рипате по остриета и да ги ползвате като камертони, се сетих за едно мое сувенирче.
Не съм съвсем сигурен от къде съм го докопал. Предполагам ми е харесало нещо в него, или съм го помислил за нещо интересно.
Звънти и пее, верно, само в един тон, ама за сметка на това продължително. Сега се качвах върху него, като с четките съм отбелязал къде го бях подпрял. Широчината на клина е 50 мм. дебелината е 5 мм. - постоянна, демек без скос, дължината се вижда. 70 кила съм и при означеното подпиране не поддава.
КУравината му я отдавам на масивните му размери.
Малко пояснение да дам, защо въобще се меся тук:
Както казах по-горе, като го взимах ми се стори че е интересно и за туй го прибрах. После, гледам, некъв ми обяснява, че видиш ли, един от признаците за добре закалено острие е продължително и равномерно звънтене. Е, овесих го на един конец и го чукнах с парче бакелит, звъни Ви казвам. След като ми попя, решавам да го видя от какво е направен.
JoroHondata може и да е забравил вече, но това нещо беше при него за анализ буквално няколко дни преди да защитити доктората си. Присъдата беше, че има въглерод под 0.1%, демек за почти никъв нож не става.

Та заради единия саунд, беше до Шопето и назад. И Аз от тогава горе-долу не вярвам на ушите си за такива работи. Като му се качих и на теглото си вече няма да вярвам, не че съм кой знае колко тежък, ама пък и подпорното разстояние не е малко в случая.