После изрязвам кожичката. Вътрешния край можем да го оставим по-дълъг за красота, а също така и по-тесен, за да се маскира после под външния. В случая ширините са еднакви, защото наистина много съм несигурен в свиването на кожата. Даже използвам друг вид кожа, която е по-твърда и няма свиване.
После намокрям кожата с хладка вода с дърводелско лепило (Ц200 или подобно) и започвам да шия. Аз предпочитам да почна отгоре, но за някои по-удобно отдолу, въпрос на навик. Пропускаме 3 дупки, връщаме нагоре и започваме. Накрая долу отново връщаме 3 дупки. Целта е в двата края да имаме по 2-3 дупки с двоен шев.
Последните пъти като шия не слагам ножа вътре. Мисля, че е по-лесния вариант. Само от време на време изправям шева, да върви право и гладко. Внимавайте да не минавате през конеца с иглата, че после няма равнометно стягане. Пазете светлата кожа от цапане докато шиете. Когато наближите върха вижте как ще се оформи фунийката и ако не ви харесва може да се наложи да поизтъните още малко кожата или дори да продупчите нови дупки. За да затягате по-лесно конците, си навийте на пръстите бинтове, парцали или анкерпласт, че дори и хартиено тиксо става. Важното е да не си режете кожата от конеца.
Канията е зашита и ножа напъхан. Преди последното напъхване махам целофана от вложката, за да не остане после в сухата кания.
До тук беше лесната част. Почва формоването. Лошото е, че обикновено по това време вече съм уморен, а работа не може да се отлага, а си трябват още няколко часа натискане с инструментите, докато канията се оформи. Първо трябва хубаво да оформите подвеса, да изпъкне хубаво назад, да заоблите всички ръбове по него. После шева трябва да го съберете от двете страни, така че да се скрие максимално вътрешността на кожата. По желание даже можете да го оформите като ципче. После създавате някакви декорации по лицето, ако има такива.
Важно. Следите кожата как съхне и в един определен момент ножът трябва да се извади от канията. Целта е тя да се свие още малко, за да се получи после надеждно заключване на дръжката. Ако оставите ножа вътре, най-вероятно ще ви остане хлабава канията, ако пък го извадите прекалено рано, може да не успее да го вкарате после, защото кожата е много свила. Ако ви се стори леко хлабав ножа, можете да нагреете устието отново с малко по-топличка вода и да го оставите да изсъхне на по-висока температуа - примерно на парното. Не мога да ви дам точни рецепти кога и как да се процедира, имал съм и брак и всичко наново се е почвало, понякога съм успявал да ги "лекувам" с повторно намокряне.
Това е канийката след изсъхване. Шева не можах да го свия до край заради презапасяването с кожа при дупченето. Шарките признавам си не ми се удават.
Браво!
) да наплюят рустикованото поле на дръжката. Сега мисля всичко взе да си идва на мястото.
Няма да ми се смеете, но понякога ми е отнемало по половин ден работа само по него. В случая ще ползвам запазените в началото парчета от дърво за дръжката. Капачето трябва да е тънко, затова не си играя на ръка, ами направо на фрезата го изтънявам и правя дупка за главата на болчето. За късмет имам точния диаметър фрезер. После шкурене на формата, лепене и готово.
Първата ми работа е да получа точния цвят на дръжката. Това беше лесната част - синьо+зелено 1:1. Пробите трябва да се правят на същия вид кожа, че резултатите са коренно различни.
Както и да е, след доста проби с различни четки, гъбички и всякакви там дунапрени из къщата намирам някакъв подходящ вариант с две бои и две четки. Е, после се оказа, че лампата ми изигра номер и цветът не беше точно същия, та се наложи и трети слой боя на следвщия ден. Дали се е получило добре, утре ще видите. В общи линии лудницата е пълна.
