Много се бавя с тази кания, но все не ми върви с нея. За въпросната вложка 2 пъти забърквам смола, докато разбера, че катализатора е дал фира. На третия път забърках полиуретанова смола и всичко стана ок. Сега пък проблеми с кожа. Не бях работил досега с полудъбената кожа, много лесно се къса на дупките, докато намеря подходящия начин на пробиване и докато усетя свиването/разтягането, отидоха 2 кании. Та да не се чудите, че някои снимки не са от поредицата, просто са правени преди няколко дни за предните кании.
При всеки нож пробвам нещо ново. Този път заради меката кожа трябваше да подложа материал между най-дебелата част на дръжката и вложката, така че да се получи плавен преход от острие към дръжка. Не харесвам канийки с уширение в долния край. Преди време ползвах акрилен кит за други работи и се сетих, че ще стане много подходящ за целта. Достатъчно здраво става и лесно се отстранява после.
На дебел слой съхне няколко часа, но на следващия ден е готов за шлайфане.
Увивам във фолио, някъде по средата слагам тиксо с начертана права линия по която ще минава шева после, увивам още няколко пъти и започвам да сваляме шаблона на листа. Първо намирам и отбелязвам най-широката и най-тясната линия на дръжката, които са важни ориентири за канията. После очертавам позицията на ножчето върху листа и се стремя да не го мърдам от там. Свалянето на разстоянията става с лента от същата кожа. Избирам по-важните точки.
После заглаждам контура и го изрязвам от листа. Направих малко допуск по линията, но колко точно не мога да ви кажа - вижда се химикала. На първата кания се получи малко стегнато, на третата беше точно.
Внимавайте с коя страна на шаблона ще очертавате върху кожата, да не направите лява кания вместо дясна.
Рязането на кожата става под ъгъл около 45 градуса, когато работя с гьона е идеално, но тази мека кожа може би ще бъде по-добре и по-малък. Всеки трябва да си прецени.
После изтънявам кожата към върха. Наистина много важна операция, за да се получи вместо красиво остро връхче дебела и грозна тръба. Изтънявам малко повече в средата и по-малко в областта на шева. Дебелината при връхчето трябва да остане може би около 1-1.5мм.
После е ясно, очертавам линията на шева и отбелязвам дупките с колело, вилица, шублер и кой както си знае.
Тук има една тънкост. Когато наближа върха на канията единият ръб е по-дълъг от другия. А дупките трябва да равни на брой. Върху късата страна отбелязвам дупките до върха, а върху дългата някъде до преди кривката.
Броя дупките по късата страна и взимам разстоянието на дългата с помощта на ивичка кожа. Вижда се разликата в разстоянията между двете линии (отбелязаното с химикала). Точно тази разлика трябва да я разпределя между дупките. Правим следната сметка.
Простичко казано трябва да направим толкова дупки, колкото са по късата страна, върху разстоянието на дългата. Получаваме грубо стъпката. Казвам грубо, защото когато я задам върху шублера от грешките на отбелязване сметките не ни излизат. Но като направя 1-2 пробни отбелязвания върху друго парче кожа и нещата се получават. Обикновено 2-3 десети в минус са достатъчни, за да ми се получи точната стъпка. Упражнението наистина не никак сложно. За няколко минути и съм готов.
После правя дупките. С тази мека кожа трябва изходът на шилото да е максимално близко до долния край на ръба, но все пак върху ръба. Ако не го уцелите, не е фатално, по-добре да остане по-здрава дупка
Отивам на риба...
!Системата е следната:в готовата дървена вложка се вкарва обилно намазаното острие,след което се оставя няколко дни на топло!Като се стопи вазелина,попива от вътрешната страна на вложката,и прави един вид импрегнация!При мен досега никога не се е разтичало,и не виждам как ще се разтече,при положение че разтопеният вазелин попива в дървото!?
.
![]:->](./images/smilies/aq.gif "]:->"){kind=small}
