"Не съм се и съмнявал..." - VesKoz

Или галерия за ръчно направени от Вас ножове, кании, дръжки и всичко свързано.

Модератори: Djigit, Rigor Mortis

Правила на форума
Въф форума "Вижте какво и как направих!" се показват галерии със снимки на ръчно направени ножове, дръжки, кании и всякакви аксесоари за ножове от членове на форума. Покажете какво сте направили тук! :)

Не използвайте прекалено голям брой изображения, както и не публикувайте прекалено големи изображения, отнемащи много време за да се заредят.
Такива са изображенията по-големи от 200kb и размер по-голям от 600x600. Ако все пак се налага да въведете такова изображение, публикувайте го като линк!!!
Публикувай отговор
Съобщение
Автор
Аватар
VesKoz
Мнения: 877
Регистриран на: 12 Апр 2011, 16:55

"Не съм се и съмнявал..." - VesKoz

#1 Мнение от VesKoz » 05 Мар 2012, 10:57

Привет, колеги!
Събрах кУраж да ви запозная с първите ми опити в общото ни хоби. По-специално изработка на ръкохватки. Основната причина да направя тази тема е, че не искам да ви занимавам с глупостите си из другите теми. Накратко ще ви запозная със смехотворните
ми първи опити. Не се заблуждавайте! И последните са смехотворни.
С ясната идея, че генеколог нЕма ‘а стана подхванах първата дръжка. Нямах острие, но идеята беше да се пробвам да „обработя” едно парченце Бряст. Е, обработих го като кучето на нивата. С помощта на шкурка P80 след 1 час шкурене придобих нещо като форма.
Първа грешка. От цялата заготовка изрязах супер малко парче и дръжката стана като за 3 пръста, ама с неподходящ за 3 пръста профил. По скоро за 3 пръста с преобладаващ среден. Викам си:
„Ок, слагам му едно парче отпред и съм го удължил.” Изрязвам си едно парче и го оформям грубо. „Е хуу де ама как ще ги изшкуря двете за да докарам обща линия?”
Следва ошибка No.2. Пробивам два отвора в челата и прикрепям парчето с 2 рапидки.
Не съм се и съмнявал че парчето ще се спука. „Майна та му, ще направя друго после, а сега да пробвам да разпробия голямото парче като за някаква опашка.” Не съм се и съмнявал че бургията ще излезе през едната страна на корема. Фък ит!
Прикрепих спуканото парче към избушената дръжка и започнах да регистрирам грешките, а те бяха далеееч, далеч повече от гореизброените. Майната му следващото ще е по-добро.
Ето и малко картинки:
Изображение
Изображение
Изображение
Край на първи опит. В момента изхОд(е)ния продукт ми „краси” витрината у дОма.
Мина се немина, дойде време за втори опит. Какро бях писал в една друга тема си купих 4” Jack Pyke за 60 лв с идеята да го ползвам като ЕДЦ и по-груби работи, тотално неподходящи за двете ми първи Мори с чудесни дръжкала от Калин (които все още не съм ползвал).
4” Jack Pyke за 60 лв дойде с гнусни, но красиви като печат пластмасови чирени и текстилно-винилна „кания”. От Бряста ползван за първия опит ми остана точно за два чирена. Разглобих дръжката, разделих останалото 2,5 cm парче Бряст на две половини. Не съм се и съмнявал, че ще ги отрежа мега криво. С доста шкурене стигнах до два чирена с 6mm дебелина. Тъй като нямам нитове, а още повече опит в нитоването, разпробих три глухи отвора в чирените. Там където бяха заводските болтове и в отвора за връв. Направих множество ямки в двата чирена, за да увелича контактната площ. Искаше ми се да направя същото и на клина. Не съм се и съмнявал, че без кобалтова бургия т’ва нема’а стане.
Навих 3 затъпени рапиди в трите отвора на единия чирен, резнах ги с флекса и белязах другия през клина. Чирени е силна дума, тъй като си бЕха все още плочки. Нямах смоли и т.н., а дойде време за лепене. Вкъщи имах бая от монтажното лепило на Хенкел. Оклепах всичко и напаснах двата чирена. С ясната идея, че скритите „нитове” трябва да влизат плътно в отворите си, направих тези отвори една идея по-тесни и трябваше да приложа малко сила за да ги „щракна” към клина. Не съм се и съмнявал, че някой нитрапид няма да сцепи чирена на поне едно място.
Мястото беше на отвора за връвчицата. Нормално – в края е. Как и да е цепката беше едва забележима в сравнение с пцуеньето ехтящо в празния апартамент. Пристегнах плочките с две дърводелски стеги и го оставих 2 дни на спокойствие. Останалото не е интересно – шкуренье, пот, пцуенье...
Ето и снимката която сте виждали, но както казах – всичко да е тука. Повече смях пада.
Няма снимки от работния процес. Бех зает с ругатни.
Изображение

Като цяло втория опит ми е най-сполучливия.
Край на втория опит.
Не съм се и съмнявал, че ще последва трети.

Преди години си бях купил сергийно творение от Банско, чийто външен вид ме дразнеше... много. Беше с излят гард, орехови чирени и отвратително острие. За 19 лв – толкоз.
На тази снимка съм го байцнал, но неприазма продължаваше да нараства право пропорционално с опитите ми да го „разкрася”.
Изображение

Взех генерално решение. Основен ремонт. Изкъртих го за 5 минути:
Изображение

И за пръв път изразих идея чрез онагледяване на евентуалния бъдещ силует на нещо. Използвах маркер:
Изображение

Не съм се и съмнявал, че ще трябва да го начертая няколко пъти докато ми хареса:
Изображение

Останалото е ясно – ъглошлайфанье. На последната картинка е с дъгообразна опашка, а аз го резнах с права, щото нямам толкова огъната бургия. Използвах оня Бряст пак. Този път с дупченето нямаше проблем, тъй като разпробих трупчето преди да го оформя. За по-лесно и от двете му страни, щото толкоз дълга нямам тоже.
Спретнах гардче от месингова латерна на един 4” потопяем ел. двигател. За пръв път се сблъсках с ужаса да оформя отвора в гарда без подходяща пила (за дремел да не говорим):
Изображение

Нанизах гарда и го лепнах лекинко с Поксипол челно на заготовката. Изправих изделието с аналното отверстие нагоре и последва първи сблъсък със епоксид. Не съм се и съмнявал, че ще омажа себе си и околията. Първия път не бях залепил гарда за заготовката и обилни течове на прекалено разредена смола от всички страни на гарда бяха налице. Изнизах дръжката с ясната идея, и потвърдено съмнение относно първото бъркало, че ще има ново бъркане. Разбира се, омазах околията още по-качествено. Забърках малко по-гъстичко и залях отново. Този път Поксипола попречи на течовете. Оставих залятата дръжка за около 2 часа на 40ина градуса:
Изображение
Изображение

Стегна си и разпробих два отвора в петата, а на тапата навих 2 рапиди и ги подкъсих. Налях смола в отворите, набих тапата и я оформих с ъглошлайфчето. Следва шкуренье на дръжката с 400 и после 2000 (не особено ефектна комбинация).
E го резила:
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение

Разбира се, има още работа по него, както и по всички останали. Обмислям да си взема Дремел за финните операции около гардовете примерно.

Трябваше да се мисли и за някакъв вид импрегнация, тъй като изделието ми хареса и барабар Петко с мъжете – четене, търсене и купуване на терпентин, пчелен восък и парафин. Парафин, защото така и не успях тогава да си намеря ленено масло на адекватна цена (намирах само Барлийнс 250ml за 30лв).
С голЕм мерак и пистолет за топъл въздух в ръка зачаках забърканата на водна баня боза от гореизброените 3 компонента край керамичния котлон вкъщи. Виждайки ме със разни и разнообразни, но неизвестни за нея самата инструменти в ръка, жена ми (да се разбира гадже) ме помоли да поприключвам с присъствието си около готварския уред. Обясних подробно, че никой от компонентите съставляващи неизвестния за нея бъркоч няма пряко отношение към неръждаемата тенджера и скъпия котлон. Разбрано ми е момиченцето и полемиката свърши до тук след обещанието да си изчистя евентуалната кочинка след това.
4” Jack Pyke за 60 лв и новото изчадие все пак бяха намазани с бъркоча и внимателската обдухани с цел по-адекватно пропиване (до колкото може да се нарече така). Ефекта бе, че по-късно не искаха да пият вода, което от своя страна бе и крайната цел.
Край и на опит номер 3. Ако броим само адекватните, довели до резултат- номер 2.

Дойде време да пробвам да направя дръжка на някакво по-истинско острие. За целта бе жертвано едно Енцо Нордик 95 от О1. Бях си закупил една заготовка Явор от колегата WoodTrafic. Самото дърво имаше напливчета само на няколко места (беше видно на снимката още преди покупката) и реших да извадя едно парченце с наплив като акцент. След него реших една шайбичка от Бряст за приказност и назад пак явор, но без напливчетата.
Слава богу, гарда си вървеше с острието (макар и тънък) и не ми се наложи да се мъча с него. Мразя да се мъча, но не съм се и съмнявал, че ще ми се размине.
Разпробих отделните шайби и залепих челата им леко по края с Поксипол (грешка описана подробно по-нататък). Идеята ми беше да не ми тече смолата измежду шайбите (болезнен опит от No.3) , тъй като моята техника се свежда, най-често, до разпробиване, пълнене със смола и потапяне... нещо като стик танк, ама по-агро като изпълнение.
Цопнах острието във бъдещата му ръкохватка предварително напълнена със смола и за първи път реших да попритисна цЕлата еквалибрация:
Изображение
...и да я обдухам на 50 градуса. Пак познатото шкуренье на плоския работен плот на шкурка от P40 (‘щот нЕмам търпенье) през Р80 до Р120 нали... грубо. Разбира се за обалите помогна един подръчен кожух от 5” потопяема помпа:
Изображение
Изображение
...и други подходящи овали. Както е видно от снимката, не се получи както трябва..., в което не съм се и съмнявал. Все пак излезе някакъв готов продукт. Доволен, според нуждите, но далеч назад от очакванията ми.
Тоталната простотия дойде от желанието ми да използвам естествени продукти (бях чел и съм на мнението че са най-подходящи) но не и в тоя случай. Топнах цялата дръжка в Отел. Винце олицетворяващо благодарността на един мой клиент. Дървото изпръхна и не се оцвети както очаквах. Интересното е, че единствено предната част (с наплива) прояви някакво разбиране към идеята ми. Останалото стана мръсно розово, а капка от отела предизвика акне на острието от О1. Следва познатото мазане с боза. Нищо интересно.
Край на опит No.4 (No.3 от адекватните... или по-скоро със полузадоволителен ефект)
Изход(е)ния продукт:
Изображение
Тинко сподели градивни забележки от които ще се възпозвам по нататък. Благодаря ти Тинко!

След количеството „опит”, който натрупах, обратно пропорционално натрупах и забележки. Към рутината и търпението с което извършвах операциите, все повече и по-комплицирани от самия опит. Това доведе до някакъв прогрес и в крайна сметка бях щастлив.

Продължавах да чета и да се ровя. Един ден (преди всички тези опити) взех изстрадалия нож на чичото на приятелката ми. Стар (15 г.!) испанец с марката Andujar. Човека е ловец и този нож му бе служил много години. Как и за какво му е служил си знае само той. От състоянието му добих представа, че през последните поне 5 години е служил за запълване на някой шкаф. Беше толкова зле, че не би могъл да защити или одере дори самия шкаф.
Изображение

Типично по ножомански му предложих да го взема и да му направя някаква дръжка, защото помела липсваше, а дръжката от неизвестен композит деградираше бавно, но сигурно като българската икономика. През цялото време идеята ми беше да го пращам на маестро Калин, но така и си остана във времето. Време в което не стоях със скръстени ръце, разбира се.
Реших да не занимавам който и да е майстор с глупости и запретнах ръкави да му спретна някаква дръжка и да го заточа. Преебах се. Първо го заточих... и то доста добре. Последното от своя страна доведе до неприятни съприкосновения с „хранещите” го ръце.
Стоманката – 440 (неква си) предполагам. Крив и батонингован клин абе... нали. Шибаното в случая е че опашката е отлята връз клино и то... тип машала:
Изображение
Изображение
Като начинаещ ме изплашиха две основни неща (към този момент), а именно малкото разстояние м-ду „опашката” и долния край на евентуалното първо пръстче формирано от дървото. По-малко е от 2 mm. Другото плашешто бе невъзможността ми да нанижа, залепя и формовам дръвята и да шкуря после при наличието на този никелиран гард без да го засегна.
За дръжлето избрах Бряст (ейй от едно трупче колко наместих... скръндза) и Явор. Дръвца неподходящи, но намиращи се под ръка. Тъй като се имам за начинайка решавам да си използвам материала до край. Независимо от фладери и гнилочи. Все пак, ако се не получи требе го махам дагоеба. Бряста откъм гарда оформих изцяло извън ножа. Наместих го на опашката и го челосах с поксипола. Явора разпробих и дялах половин ден, но в крайна сметка стигнах до нужния отвор. Нанизах предварително залепения на бряста клин в яворяето и оставих на 40на градуса. До тук добре, но имах залепен о трупче Явор за формован бряст.
Пак шкуренье и пак нищо интересно. Пстигнах обща форма на дръжката, но при шкуреньето с Р400 един от големите ми страхове се сбъдна – пипнах гарда, в което въобще не съм се и съмнявал. Отдолу лъсна помеднената основа на никела. Псуване. Много!
От старата дръжка остана една емблема която пренесох в петата на новата като препратка, пиниз.
Не че някой би го оценил:
Изображение
В крайна сметка от това:
Изображение
...направих това:
Изображение
Тоя нож още чака да махна никела и медта и да го полирам тоя гард. Има вероятност гарда да излезне ръждаем, ама тогава ще го махна целия... или ще си махна главата... второто е по-вероятно. Много шибано е профилиран и на ръка е трудно да се шкури.

to be continued... soon...
"Всеки го влече чуждата материа и материално деба."

Аватар
iivetsa
Мнения: 783
Регистриран на: 28 Дек 2008, 22:51
Местоположение: София

Re: "Не съм се и съмнявал..." - VesKoz

#2 Мнение от iivetsa » 05 Мар 2012, 11:15

Колега,похвален ентусиазъм *DRINK* !Първият опит,направо ми скри капата,да правиш дръжка без острие :D !Важното е да се забавляваш,и ще се получават по добре нещата!Успех в бъдещите ти проекти!

magnus
Мнения: 3396
Регистриран на: 27 Юни 2009, 10:38
Местоположение: Пловдив

Re: "Не съм се и съмнявал..." - VesKoz

#3 Мнение от magnus » 05 Мар 2012, 11:21

Трябваше с еленов рог да почнеш съсипията, па после дървото.

Аватар
VesKoz
Мнения: 877
Регистриран на: 12 Апр 2011, 16:55

Re: "Не съм се и съмнявал..." - VesKoz

#4 Мнение от VesKoz » 05 Мар 2012, 11:23

:D
Има още 3 опита, но те са мааалко по-успешни, но требе време за писанье.
Не съм се и съмнявал, че ша падне хумор. :D
magnus написа:Трябваше с еленов рог да почнеш съсипията, па после дървото.
Прав си! Ама с ребро от син кит треаше дагоеа. *ROFL*
"Всеки го влече чуждата материа и материално деба."

Аватар
tinko
Мнения: 2858
Регистриран на: 13 Яну 2010, 20:57
Обратна връзка:

Re: "Не съм се и съмнявал..." - VesKoz

#5 Мнение от tinko » 05 Мар 2012, 12:25

И тоз няма да са излекува скоро.
http://tinkoknives.com/ - за ножари

Аватар
Митев
Мнения: 1133
Регистриран на: 19 Сеп 2011, 17:44
Местоположение: Добрич

Re: "Не съм се и съмнявал..." - VesKoz

#6 Мнение от Митев » 05 Мар 2012, 13:53

tinko написа:И тоз няма да са излекува скоро.
И по-зле ще става :D иначе са почнали да се получават нещата *THUMBS UP* *DRINK*
Если человек идиот -это надолго

Аватар
sa4mo
Мнения: 3094
Регистриран на: 03 Юли 2007, 11:25
Местоположение: Бургас, 0888 206 918, 0897 027 107

Re: "Не съм се и съмнявал..." - VesKoz

#7 Мнение от sa4mo » 05 Мар 2012, 14:16

Ми да - време е вече да му се връчи жълтата книжка на колегата..или тихомълком да си го диспансеризираме - готов е.
А сега, ако ми позволиш, един съвет от дЕдо ти: въпреки, че споменаваш употребата на инструмента "МАМАТА !!!", препоръчвам ти да го правиш високо и гръмогласно, и отвреме на време да разнообразяваш репертоара..аз например, като опре до него, употребявам неговата разновидност "Д,е.а и мене си, и майстоРАТОР, д,е.а !!!", или още по-подходящото: "Да са са е.а в главата конска !!!" Трябва да ти кажа, че като инструмент и двата не биват *ROFL* ...ама поне ми олеква, със здраве!
Когато човек е глупав,то това е задълго...и когато не знае колко много неща са невъзможни - почва...и ги прави...
Всеки се ражда като другите, обаче умира като себе си
Изображение
http://sa4moknives.wordpress.com/

Аватар
VesKoz
Мнения: 877
Регистриран на: 12 Апр 2011, 16:55

Re: "Не съм се и съмнявал..." - VesKoz

#8 Мнение от VesKoz » 05 Мар 2012, 14:31

Бедна ти е фантазията колко ми е разнообразен репертоара. Да не говорим когато съм се заровил като идиот и дойде клиент с някоя помпа. Безпорядъка на масата започва, инструменти, помпи остриета, това къде отиде, онова... мама си ... :D
"Всеки го влече чуждата материа и материално деба."

Аватар
VesKoz
Мнения: 877
Регистриран на: 12 Апр 2011, 16:55

Re: "Не съм се и съмнявал..." - VesKoz

#9 Мнение от VesKoz » 05 Мар 2012, 18:14

Мерси Ивец! *DRINK*
Поредната порция смях:

The saga continues…

Ровейки си из форума ми изпадна едно интересно парче дървесина. Наплив от дъб. Викам си „Баси, никой да не го ще! Има нещо ялово!”.
Поръчах си го и човека ми го прати:
Изображение

Към него получих като бонус и заготовки от Орех, Джанка и Акация.
Акацията беше вълшебна:
Изображение
...или поне на мен си ми харесваше много. Беше, щото и се случи случка.
Туморчето от дъб разделих на 3 парчета. Към момента имам още 2. Всички вкупом оставих под климатика в сервиза, в който работя. Както повечето от вас са се досетили, в което въобще не съм се и съмнявал, се понапукаха. Най-вече акацийката, за която ме беше най-много яд:
Изображение
Изображение

Обадих се на Калин за съвет относно разяснения и съвети около дървесините. Споделих му и идеите ми за стабилизация. Човека каза: „Нищо няма да направиш.” . Отговор, в който въобще не съм си и мислел да се съмнявам.
Взех си бележка от климатиците и тяхното изсушаване. Занесох дървесината вкъщи и до ден днешен няма проблем.
Тъй като имах дървесина като Явор(още ‘щот съм скръндза) и дъбче (‘щот ме кефи), па и бонус орех реших да спретна още едно ноже. Хуу ама нЕма остриета. Спретнах един проект на остриенце и казах вълшебните думи: „Алоо, Тинкоо...” :
Изображение
„Два броя от това в неангажираща стомана, моля, ама дай и една Мора 2000, че ми дойде много дървесината и требе се оползотвори.”
И тъй след време кУриера ме зарадва с доставка от Балчик, която очаквах с нетърпение.
Съдържанието бе наистина изненадващо. Тинко, явно прочел мъките ми по сцепената Акация, беше изпратил едно парче с невероятен цвят и фладер за което искрено благодаря. Но за него по-нататък.
Захванах се да оползотворя Мората, но нямам снимки на процеса. Облепих острието да го не осЕра, ама от това дойде най-голямата осирня.
Тъй като бях решил гарда да е под ъгъл, а въобще и не съм се съмнявал, че острие с този разрез мога да прокарам през гард (без инструмент) – оформих острието като скоса остана пред гарда. Знам че не е редно, но... така реших, че по-малко ще играе „МАМАТА”.
Изображение
Издупчих си орехчето. Правя и леки фаски на отворите за повече контактна площ. Същото сторих и с рогчето. За пръв път се сблъсках с рог различен от мойте два. На него фаска – тоже:
Изображение
Заедно с „МАМАТА” монтирахме гардчето... мъчно и многословно. Реших да пробвам колко пък точно за нищо не става поксипола. Залепих рога зад гарда на острието, а него цопнах в предварително отворения орех. Тук е мястото да споделя изядения х*й покрай напасването на наклонени повърхности на повече от 2 детайла. Имах гард, рог и Орех – мъкаааа...
Трябва да се отделя време на тези напасвания и да не се бърза иначе става вита стълба.
Не съм се и съмнявал, че ще го науча от опит.
Мората с поксипола се залюби бързо и любовта им бе силна, но кратка. Разлепвайки изолирбанда с картончетата от острието попаднах на невероятна гледка. Неочаквано невероятна. Беше време за равносметка и извода бе „Тъпако, другия път облепи острието по гърба качествено, за да не те лъже в линията!” Да. Острието стърчеше като моторница от трупчето, защото при гарда над гърба бях задигнал с 3-4mm изолирбанда. Съжалявам, че няма снимки - щяхте да се посмеете. Приличаше на V. Почнах да си представям някакви линии, с които да спася положението. Уви, представите ми бяха бедни. При всички положения, за да се запази един от най-важните за мен фактори за прекрасност, а именно линията по гърба трябваше дръжката да стане с 1cm височина при петата. Сами се сещате, че т’ва нЕма К да стане. Генерално решение бе взето. Нановоо...
Тук дойде повратният момент в любовта на лепилото и дървесината. Опитах доста неща за да махна заготовката културно. Със неизбежната помощ на „МАМАТА”, разбира се. Нищо не се получи. Батонинг бе предприет. Получи се. Тук мнението ми за Поксипол до известна степен се промени. Ползвал съм го и за много други работи, но тук ме свари неподготвен.
Разбих ореха, но рогчето някак си, не успях да засегна. Ами сега?! Имам Явооор... познатата процедура- дупка в трупче, цоп и шкуренье. Тук използвам възможността да благодаря на Бисер Ценев (b_tzenev) който любезно ми даде да пробвам ръчният му шлайф, тъй като съм решил да си купя и аз един, но първо исках да пробвам дали става с такова чудо самото дръшкурене. Еми става си: (аз обаче ще си взема такъв със скорости-сещате се защо. Аз се сетих също, ама от опит.)
Изображение
Изображение
Тъй като пипнах малко почвече на едно място и се наложи да го оеднаквя, при петата тази дръжчица стана малко по-малка от колкото исках, но пък невероятно удобна. Поне в моята ръка. Тази Мора бях замислил да приведа в жертва на баща ми. Като подарък. С ясното съзнание, че ще го загуби още на първия излет, поръчах това острие. Пък и ми харесва за риболовна ножка. Ей тъй, да си пори мренките и пъстървите и да не му се налага да обикаля домата в почивката. Острието е подходящо.
Вече зашкурено на Р400 и радвайки се на резултата, реших да направя отворче за връв. Направих отвор Ф 6 mm и отрязах неръждаема тръбичка с нужната дължина. Голяма грешка бе, че не разкарах леко отвора или по-скоро, че не обрах конуса на втулката който се получава при срез с тръборез. Положих чинно дръжката на менгемето, наместих втулката, взех чука и без въобще и да се съмнявам в резултата сътворих това:
Изображение
Изображение
...еми... присра ми се. Чесно!
Генерално решение бе взето отново. Отново същото – наново.
Къртии:
Изображение
„Е ся пък какво да му мисля на това?!” се запитах аз и ме осени великата идея да му натреса и без това късото парче от напуканата Акация ( Изображение ), което изрязах и оформих на две на три само за да видя как стоят нещата в дълбочина.Всъщност, не бе чак толкова зле:
Тук се мерка парчето:
Изображение
От своя страна парчето дойде екстра на дължина заедно със рога. Хууто беше че рога и акацията не се разминаваха много като диаметри в напречен разрез, защото се оказа, че на Бисер машинката не работи с Акация. Не и при своята постоянна и висока скорост. Още един урок. Продължавам на ръка. Лепилото е Поксипол, а това е резултата:
Изображение
...тука нямаше ядове с втулката. :)
:-[ Има и кания:
Изображение
Винаги съм гледал на каниите като на нещо което само трябва да държи ножа някъде, някак си – функцията пред визията. Това е причината тази да изглежда така. Както и останалите ми. Просто не държа на тях. Правена е от кожен колан от магазин втора употреба за 1,30лв и ваксиран конец от Knivesworld. И за каниите помага „МАМАТА” особено при пукането на мазолите от конеца. Всички кании са ми от този тип. Харесва ми и не ми пука как изглеждат. Виж за ножовете е друго. ;)

To be continued…
"Всеки го влече чуждата материа и материално деба."

koki
Мнения: 107
Регистриран на: 10 Ное 2010, 20:47

Re: "Не съм се и съмнявал..." - VesKoz

#10 Мнение от koki » 05 Мар 2012, 18:53

*OK*

Аватар
VesKoz
Мнения: 877
Регистриран на: 12 Апр 2011, 16:55

Re: "Не съм се и съмнявал..." - VesKoz

#11 Мнение от VesKoz » 05 Мар 2012, 19:00

Абе *OK* , ама ако темата ми не беше чисто хумористично настроена, без никакви замисли щях да я превърна в точка предвид зачестилите първи опити напоследък на другите колеги като gandalf или момчето от Търново (сори не помня ника).
Ивеца каза нещо много важно. "Важното е да се забавляваш,и ще се получават по добре нещата!" Мен това ме движи. Всичко което съм постигнал (макар и смешно) дължа на този форум. Респект! *THUMBS UP*
"Всеки го влече чуждата материа и материално деба."

magnus
Мнения: 3396
Регистриран на: 27 Юни 2009, 10:38
Местоположение: Пловдив

Re: "Не съм се и съмнявал..." - VesKoz

#12 Мнение от magnus » 05 Мар 2012, 19:05

Требе да почерпиш форума явно... аре аз ще съм първи:

*DRINK* *DRINK* *DRINK*

Аватар
VesKoz
Мнения: 877
Регистриран на: 12 Апр 2011, 16:55

Re: "Не съм се и съмнявал..." - VesKoz

#13 Мнение от VesKoz » 05 Мар 2012, 19:38

Нема ти се размине, небой се!
Виж подписа! :P
"Всеки го влече чуждата материа и материално деба."

Аватар
woody
Мнения: 7233
Регистриран на: 06 Дек 2008, 22:15
Местоположение: София

Re: "Не съм се и съмнявал..." - VesKoz

#14 Мнение от woody » 05 Мар 2012, 20:48

Забавлявах се много с приключенията ти. Ами то чичо ти Гого си го е казал. "Съвсем без машини бива ли?!"
Личи ти обаче, че се забавлваш с цялата тази дейност и това е чудсно. С течение на времето нещата ще си отидат по местата и всичко ще сане чувствително по лесно. Че и още по-сладко. *DRINK*
Пътечка към сайта ми:............... http://www.mk-jewel.com/index-bg.html[/url]

Аватар
tinko
Мнения: 2858
Регистриран на: 13 Яну 2010, 20:57
Обратна връзка:

Re: "Не съм се и съмнявал..." - VesKoz

#15 Мнение от tinko » 05 Мар 2012, 21:35

Акацийката си е хубава, ецването сякаш не трябваше да го правиш, имаше и още нещо ама ,пък е весело.
http://tinkoknives.com/ - за ножари

Публикувай отговор