#1548
Мнение
от vlastelin » 21 Юли 2017, 23:42
Афтур: Тодар Галишки
Вечерно меню
За Резервата
За назе
За Бог да прОсти
Още СЗ литература
ФОРУМ
Фастфуд - бръз форум за чатенье
ТЕНИСКИ
Магазин Северозапад
ОфНюз - добрата медиа
Малко летература
Кой сака да си купи неко книшка през интернеда, да влаза туке:
1994
"Не казвай на майка си"
Гугълски реклами
Последни
Караул - разказ от Тодар ГАЛИШКИ
ДОМ - стихотворение от Любомир Николов
Репортаж от един празник в село Брегаре
Белотаж
И така - за какво е новата ми книга?
Нова книга
Минко Бокиловски
Финдли - превод
Старт
Сгледа
Оценка: / 27
Най-слабНай-дОбар Дай оценка
17-04-2013
Дълго преди да се оженим бъдещата ми жена дойде от Варна на село да я видат наште, а и тя да види в какво бръдо ша наведе.
Я бех тогива студент у Варна. Голема работа! Кой като мене? А и млад и див. От де да знам я разните там куртоазий и византийски приьоми? Ич и през акъля ми не минуваше, че тава младо момиче от гулемия град моа са уплаши.
Речено сторено! Доде. Я си бех вече на село и я чаках на рейса от Плевен за Козлодуй. Нали е пуста сиромашия, а и не сме си баш кавалере тава ние от тоа край. От другаде да са, ора коги чакат снаа, светъ ша обрънат, ша намерат кола и нема да и дадът да стъпи на земьъта, ама ние... Той и тато така каза: "Нема квоа са праим на такива какви не сме! Ако ша ни ареса - да ни аресва! Ако не - секи по пъкя си! Иначе кво шаа праим цел живот"?
Та да са връна на думата си. Селото ми е Галиче. Прочута работа - нема що! Още от тиа думи на секи нормален човек шъ му светне червена ламбичка, че требва друг подход, ама не и на мене. А уж интелегентен човек, студент... Езък!
Тя още у рейса попаднала на Петко Циганина, или както той се наричаше "Петко Вайвода", Бог да го прости. От начало доста българе му са едосваа и налитаа да го биат, дека саа кръстил на тоа голем българин, после зеа да му са смеат само, а накраа даже му са и радваа, но не си признаваа, оти прославя Галиче. Лично я след години, коги вече работех у един Варненски весник, съм пращал нарочни репортери и фотограф през главъта на гл. редактор да го снимат къ го гази самосвал на "Аспаруховия мост". Па с таа цел - да прослава Галиче, нищо че после го отнесох. Човек требва даа патриот!
Но за Петко друг път. Кой го помни, знаа за какво стаа въпрос. Та тоа колоритен циганин два часа у жегата е пел на жена ми, глътал ножове и др. маймунджилъци, а тя завалийкята е тръпела. Много кротка и тръпелива беше на младини. Сеги нее за разпраанье... И на Петко са не сръда. От де да знаа циганина, че ша доажда у дома. Тогива за АЕЦ пътуваа секакви.
Чакам я на автогарата у село, а е ранна есен. Баш коги са берат кукурузете и жъне ластуняка. Жега, нищо че е краят на септември. То в тава най усилно време никоги не съм запомнил да неа или жега, или мъглъ и кал. Се зле! Докато чакам, глеам един са скара с некаква. Викам си: "Да я бие по бръже доде неа дошол рейса, че иначе са изложиеме". Ама не! Противно на тебиета си тоа път са караа дълго и баш коги спре рейса, и жена ми ошашавена и потна слезна, оня зе да влачи онаа за косъта из площада. А де де! Представете си младо момиче, от градъ, от добро семейство и от елитни училища как слаза у нашиа резерват и пръвото нещо, което вижда, е как некакъв дзвер с бръсната глава влачи жена за косъта по плочките, а онаа пищи. Къ са не качи пак у рейса и да ма не погледне повече - не знам и до сеги.
Мислите, че с тва са свръши? Лъжете са!
Наште на часното. Нема за коги да са чака. Тогива часното беше у култ и нищо по-важно в годишниа календар немаше от тва да прибереш кулениете и ластунието. Прасето нема кво да еде. Щура работа! Оставиле са ни ядение и пиение, къща голема, стаи много, млади ора невиждале са... Ясно е кво са чака от мене. Те сигур са си мислиле, че така е по-добре и за назе. За другите да, ама за Тодар не! Набръже са попрегледааме, а на мене сръце ми не тръпи да са пофала с нашиа тупрак и часното. То като нема човек с кво друго да са пофали...
Яла не яла, фрълих я на мотора и айдееее... къде "Тево дръво". Там ни беше ластунието. Стигнааме там през целия пепел на Галишкото полие. А кой са не е возил на мотор през тава полие, не сакам да казва, че знае квоа това "ОФ РОУД". Къ даа. Мойта бъдеща булка като слезна там, си беше глътнала граматиката и едно "Здрасте" не можа да каже на майка и тато, а от пепеяк и майкя и немаше да моа да я познае.
Майка вика: "Седите тука на сенкя, да си опчинете, а ние ша връзваме, че баща тиа пазарил трактор и нема време". Зех да връзвам и я, а булката нали може майка да ѝ стане свекръва са припущи и тя. Що и требваше? Била алергична и веднага са изприщи като свиня, коги саа връгаляла у стара коприва. Тава и и беше одението на часно и до ден днешен, ама аде де!
Та тва беше запознаването на мойта булка с моа роден край и мойто семейство. Да ми е жива и здрава во веки, ама се ми вика коги се едоса, че е имала три нишане да ма остай още тогива, ама е била слепа. Пръвия Петко циганина, 2-я оня дзвер бръснатия и третиа дека саа изприщила. Ама аде де!
Извинете ма за грешките, па неко път ша ви разпраам къ са запознааме с моата благоверна. Я бех пиян на Пловдив на гарата...
Faber est quisque suae fortunae