Диалектите в България

Мястото за лаф-мохабет, и други теми.

Модератори: Djigit, Rigor Mortis

Съобщение
Автор
Аватар
Георги
Мнения: 79
Регистриран на: 22 Яну 2014, 21:52
Местоположение: Пловдив

Re: Диалектите в България

#16 Мнение от Георги » 28 Яну 2016, 22:10

Очаквам някой от Родопите да обясни разликата между коща-са и коща-на.
Също така някой от северозапада да изтълкува пустиняк, изклесак и сатвер.

Аватар
vlastelin
Мнения: 1868
Регистриран на: 10 Дек 2012, 18:26

Re: Диалектите в България

#17 Мнение от vlastelin » 28 Яну 2016, 22:57

Нещо западно МОЧАМ, разправяше един хайвазин, попаднал на едно място, обяснявайки на сътрапезниците си, че отива да пикае, бил придружен с дружен смях. Обяснението е, че малките момченца пикаят, мъжете мочат.
Faber est quisque suae fortunae

Nightborn
Мнения: 114
Регистриран на: 10 Ное 2015, 10:08
Местоположение: Плевен

Re: Диалектите в България

#18 Мнение от Nightborn » 08 Фев 2016, 21:13

Такааа... и да се "изходя" :)
Покойните ми родители са : Майка от Кнежа (бивше врачанско и сегашно плевенско) и баща от село Вълчи Трън - плевенско.
Два диалекта, дето по никакъв начин не си приличат :) И двата, много характерни и цветисти.
Предполагам, всички са чували "кнежанският" диалект, благодарение на Краси Радков, а другият едва ли .
Относно въпросът :) Пустиняк (демек опустял, изпразнен от съдържание човек. Човек на когото казват "Пуст да останеш, дано! Да опустееш!) Примерно нещо не ти върви . Ти напъваш да го направиш а то не спори. Отказваш се на края и каваш "Опустяло!" и го оставяш. Пустиняк е такъв човек, дето така се е занемарил, че вече не ти пука за него. Той сам не мяза на човек ,така че е ПУСТИНЯК :) Но думата е нарицателно за Северозападният регион и се е превърнала нещо, което често се използва, без да се влага точният смисъл в думата. Като пример за такава дума е "Здрасти, копеле!" . Никой не визира думата в иситинският и смисъл - просто е обръщение, на което никой не се обижда. Занаем ,че между приятели, често се ползват обидни, инак думи, без от това да се засяга другият. Дори такова обръщение е някак като докзателство за близостта на хората, които употребяват такива обръщения един към друг. Нещо от рода "Този ми е толкова близък, че от него не се обиждам!"
Изклесък - интерсна дума. ЕДновремено и прилагателно, и обръщение. Коренът на думата е "КЛЕЦАМ" (извиняам се за цинизма, но как инак да я обясня?) . Това е човек дето вече се е "изклецал", демек някой на моите години или по-стар. Демек тоя я е "девета дупка на кавала вече и от него нищо не става". Както казах по-горе и тая дума между приятели си е просто обръщение в което се влага смисъл "Аз го обиждам ,но ние сме толкова близки ,че не се обиждаме един от друг :)
В превенското ми село, например, могат да се чуят какви ли не бисери.
"Ъй, дъ съ мащаш от тука, чи я тъ бия, я тъ бия, та ча жъ ти тура и по джобовете за у вас !"- Ей, да се махаш от тука, че ще те бия, ще те бия, та чак ще ти сложа в джобовете (бой) за у вас :)
Аз много харесвам диалектно говорене ! Но повечето диалекти е хубаво да се чуят ! Мелодията на изказването + разни характерни мимики и жестове на тялото, страшно украсяват цялата тая работа !
Колкото до темата- БРАВО !!
Диалектите са наследство и традиция, както и правенето на ножове ! А традициите трябва да се пазят !
Опитай, пък може и да ти хареса!

Аватар
vlastelin
Мнения: 1868
Регистриран на: 10 Дек 2012, 18:26

Re: Диалектите в България

#19 Мнение от vlastelin » 08 Фев 2016, 22:57

филикощерица – дъщеря на скопен дявол и ялова вещица, митично чудовище срещано само в Резервата

Аз на туй не мога да спра да се хиля всеки път като чека обяснението.

Е няма ли някой Банскалия, уникални са.
Faber est quisque suae fortunae

seiko
Мнения: 187
Регистриран на: 22 Фев 2015, 12:25

Re: Диалектите в България

#20 Мнение от seiko » 09 Фев 2016, 15:27

Преди много години, по байтошово време, един тънковлия (жител на с. Тънково, община Харманли) за първи път посещава гр. Пловдив по работа, заедно със свои колеги. Както му е редът, по обяд хапнали и се пръснали за кратка разходка, докато трае обедната почивка. То хубаво, ама тънковлията се замотал (изгубил) по центъра и не могъл да оправи пътя, за да отиде при другите. Доста време завалията обикалял по улиците и за капак на всичко, му се допикало ужасно. Когато не можел да стиска повече, срам-несрам се мушнал в едни храсти, да изпразни бойлера.
За лош късмет обаче, го забелязал бдителен милиционер и веднага отишъл да му направи забележка. Служителят на реда го потупал лекичко по гърба, за да се обърне, но оня така бил унесен от върховно облекчение, че не усетил нищо. Тогава милиционерът ръчнал по-сериозно тънковлията отстрани, над хълбока, та оня се захилил и сгърчил от гъдел, след което, без да се обръща, изцепил невъзмутимо и на висок глас - "Нимой ма ала, чи ма и скокуть уа!" (Не ме закачай, че ме гъдел, бе!)
Както вероятно предполагате, милиционерът се облещил от недоумение, поради невъзможността да проумее, какво му е казал човекът в храстите. Допускайки, че е попаднал на някакъв турист и сконфузен от незнанието си на чужди езици, той метнал набързо едно - "Пардон мосю! Не знаех, че сте чужденец." и побързал да се отдалечи. :lol: :lol: :lol:
Най-големият враг на знанието не е незнанието, а илюзията за знание. Стивън Хокинг

Внимавай, като се бориш с враговете си, да не заприличаш на тях!

Аватар
Rigor Mortis
Мнения: 1704
Регистриран на: 06 Юни 2007, 21:44
Местоположение: 50° 6′ 38″ N, 8° 36′ 50″ E

Re: Диалектите в България

#21 Мнение от Rigor Mortis » 12 Фев 2016, 04:00

Тука като гледам теми за бирата, за виното, за чашката :D , за народната музика, за диaлектите.....ми то само май за казармата остана да почнем *become senile* :D
Милен написа: МиленчА оть пийш тоя титюнь ба? Чурянчи...
Това е крилата фраза от нашия край. Бащата само тва ми опяваше и той. Няма а са учиш а пийш титюнь.
И аз па са научих;-)
Чурянчи не знам какво е, не съм го чувал.
Милен написа:Ава тва мартатель коти оть го пускат ва?
Това също е пословичен лаф относно Рисица Кирилова. Чувал съм го многократно включително и от дядо ми.
Тоо мартатель от гу пуказоот само пу тиливизията низнам.

Мартател е флегма, отпуснат, болнав човек или животно :)
Милен написа:къку съ тъкус? кво искаш - когато някой иска да се заяжда
Това горе долу трябва да е еквивалента на нашенското - ко са такоаш ся, демек - какво се заяждаш..какво искаш
Acho написа: Нимой ма ала от ма е скокуть - Не ме пипай защото ме е гъдел
Пери кюстерме - давай на пряко

За сега тези се сещам ама има още бая *DRINK*
Ха ха *CRAZY* , тези си ги бива, баш са достойни.

Като сядахме да ядем на обяд в общежитието в техникума и на моя голям приятел и градски коронният му лаф винаги беше - напреж тракийци, нащо знаме е месаля - и обираше с ножа първо мръвките. Много ни подиграваха за тоова ама и много сме се смяли винаги като направим трапеза с 5-6 човека, всеки от различен край на България.
"Няма сигурен път към успеха, но има сигурен път към неуспеха - да се опиташ да угодиш на всички."
Платон

Аватар
arangelis
Мнения: 110
Регистриран на: 21 Яну 2012, 14:05

Re: Диалектите в България

#22 Мнение от arangelis » 12 Фев 2016, 09:45

Та за диалектите, на мен майка ми е от Разлог, аз говоря и разбирам, въпреки че съм роден и отраснал в Подуене, но жена ми когато я заведох при родата за пръв път се беше ококорила, само кимаше и викаше ДА и естествено думичка не хващаше.
„Слънчевата светлината мисли, че е по-бърза от всичко, но греши. Без значение колко бързо пътува тя, тъмнината винаги е там първа и я чака.“

Аватар
arangelis
Мнения: 110
Регистриран на: 21 Яну 2012, 14:05

Re: Диалектите в България

#23 Мнение от arangelis » 12 Фев 2016, 09:48

малък пример:
Ай се чием на чино, сетнето да заминем из оремаго да джокнем по една рачия, па може и да лапнем по некое чебапче.
„Слънчевата светлината мисли, че е по-бърза от всичко, но греши. Без значение колко бързо пътува тя, тъмнината винаги е там първа и я чака.“

Nightborn
Мнения: 114
Регистриран на: 10 Ное 2015, 10:08
Местоположение: Плевен

Re: Диалектите в България

#24 Мнение от Nightborn » 15 Фев 2016, 21:08

То ще е малко по-дългичко, ама нали сме и на нещо като седянка-раздумка :) Та да върви времето !
В моето село (Вълчи трън - плевенско) имаме една мома :) По времето за което иде реч е била на 24-25 години и новоомъжена :)
Точно срещу къщата на мъжът и, е къщата на Митьо - тъпанаря , човек на около 60 и нещо години по онова време. Митьо (Бог да го прости) биеше тъпана в селският оркестър за "сватби и погребения" :)
Та, синът на бай ви Митьо работил тогава в една известна по онова време, плевенска, колбасарска фирма и всяка събота като си идвал да навести самотния си баща му носел салами разни :) То хубаво да се грижил за стареца, ама не знаел че старият трапер се е свързал с младата си комшийка от среща :) По разбираеми прични бай ви Митьо му се хапвало крехко агнешко, и пак по разбираеми прични на комшийката и се искало да осребри нещата срещу вече споменатите колбаси :)
Та те тия двамцата си другарували, къде тайно, къде не до там.
При една тяхна среща (имало и свидетели), тия младите и влюбени нещо се скарали за мизата и тогава булчето рекло на баче ви Митьо :
"Ъъй, дъртИя ! Къ`т тъ яънъ и жъ ти изпраа гърбицътъ !" (Ей, дъртия ! КАто яхна и ще ти изправя гърбицата ) (Той, бай Митьо си беше малко гърбав , предполагам по рождение).
НАписано, няма как да придаде самият говор, музиката в него и е хубаво да се чуе :)
Аропо, към тази тема за диалектите е хубаво да се включват и интересни истории свързани с употребата на самият диалект ! ( Казвам това разбира се без да настоявам !Просто ми се стори така.) Според мен, както има диалект на говора, така има и диалект на погледа към живота, отношенията ни един към друг, както и много други неща :) НА едни места едно действое е обида, на други места е майтап.
Шарен е Светът человеческий, а още по-шарен е на българският човек :)
Опитай, пък може и да ти хареса!

Аватар
Black Wolf
Мнения: 966
Регистриран на: 28 Авг 2008, 20:01
Обратна връзка:

Re: Диалектите в България

#25 Мнение от Black Wolf » 09 Мар 2016, 12:46

Десет врачански реплики за свалка:
1. Ти не усещаш ли, че цела вечер ти се стръвим?
2. Начи иде ми да та фръла на рамо и да си та носа дом!
3. Колко повече пиам, толкова по та аресвам!
4. Ше фана да си садера дреите таа вечер зарди тебе!
5. Разбрах, че на вашите са нги докареле кюмур, щеш ли сабале да идем да го нафръгам?
6. Баща ти а голем крадец, оти а украднал сички дзвезди и ги а турил у очите ти.
7. Ей, ти си много сгодна, ма и сестра ти не а за изпущанье.
8. Щеш ли да фана да та завръта на едно блусле?
9. Мале от 5 години та гледам, ма 5 години кьорав съм бил!
10. Мале като та погледна и ми иде да са фръла у барата
Има и доста по-драстични де... :-[

Но малко по.западно, в Монтанско, нещата вече окончателно загрубяват... :D

Nightborn
Мнения: 114
Регистриран на: 10 Ное 2015, 10:08
Местоположение: Плевен

Re: Диалектите в България

#26 Мнение от Nightborn » 11 Мар 2016, 20:17

Черен Вълк, направо изби рибата !!!!!!!! Баш така си е :)
Понеже знам мелодията на тоя говор, за мен е като на живо, все едно го слушам :) Още веднъж- Браво !!! Хубаво насторение ми създаде тази вечер :)
*DRINK*
Опитай, пък може и да ти хареса!

Hof
Мнения: 1752
Регистриран на: 30 Яну 2010, 09:54

Re: Диалектите в България

#27 Мнение от Hof » 11 Мар 2016, 21:15

Любимото ми от Петрич:
"вчера го видех на мажо ти "
"вчера я видех на жена ти"
:D Това означава всъщност безобидното :Видях вчера мъжа ти ... и съответно -жена ти
Интерестното е че другаде в Македонско така не съм чувал да казват, дори в селата покрай Петрич .
Леля ми като беше жива , харесваше ми как все казваше като беше жега " Огин върне"
"Древние знали намного меньше нас, но гораздо больше понимали"
Изображение

Аватар
mitaka76
Мнения: 285
Регистриран на: 29 Яну 2010, 00:24

Re: Диалектите в България

#28 Мнение от mitaka76 » 03 Дек 2016, 18:21

Не знам в коя тема да си изцвъкам въпроса, та: бая се зачетох тез дни из ... къде ли не за стоманите. До оня ден мартензит и циментит и ледебурит си бяха за мен думи на чист патагонски, ама сега не е така. Де се вика, чета тука, пиша, пък елементарни неща не знаех. Не знаех например за неръждавейките, какво се случва при термообработка, как изобщо се добива стомана...чудех се що някоя стомана е смотана и ръждясва и трудно се полира и т.н. подобни дребни неща, дето трябва да изчетеш светът да им намериш къси отговори. Та една работа човъркам сега, ама без резултат - в Руската Уикипедия темата за стоманата започва веднага с - Сталь (от нем. Stahl)[1] . Ама не и в нашата? От къде произлиза нашата дума стомана? Корен, език?
Целта оправдава средствата

Аватар
mitaka76
Мнения: 285
Регистриран на: 29 Яну 2010, 00:24

Re: Диалектите в България

#29 Мнение от mitaka76 » 05 Дек 2016, 17:27

8). блэхъчии – ковач, староруска дума, от старобългарски произход. близница – стомана, старобългарска дума. Фасмер търси паралел със старовисоконемското bleh – стомана, съвр.немското, диалектно blechschmied - ковач. Думата е от безспорен старобългарски произход, предвид окончанието –чии, съхранена в руски. Фасмер смята че не може да се мисли за старонемска заемка. Той също посочва евентуален, прабългарски произход, но не може да посочи разумни тюркски паралели. Посочените чагатайското bilgüči, bilikči - мъдрец, bilgü - разум, знание, от bilig - знание, мъдрост, по Микола, Neuphilol, са нереални и неверни. Затова откриваме ясни тохарски и индоирански паралели за изходното прабългарско *блэхъ - стомана, в тохарски pilko – мед, метал, санскрит phalita, хинди-урду basal, bićhwā – желязо, пракрит bhallī, balisa, balsī, balchī – железен прът, копие, желязна кука, персийски fūlād, pālās, palākham, palād, белуджи рhulat кховарски phal, шугнански pales, phāl, осетински bоlаt, bulаt, пущунски polād, folād, fūlād, санскрит battalohaka, непалски phaulād, phawato, хинди-урду bāghan, paghāl, кашмирски polāv, palakh – стомана. В основата стои индоевропейското понятие *phal - свързано със значението ярък, изкрящ, блестящ, качество типично за метала. В.Абаев посочва че корените на булат – стомана са древноиндийски. /ВА-С-1,стр.265/ Старобългарското близница е явно по-късна, славянизирана форма на *блэхъ и отразява същата семантика – блясък. Може да посочим и руското бляхи, бляшки – метални орнаменти, пришивани към дрехите, сега археологически термин, произлизащи от същия прабългарски корен. В диалекта на с.Радовене, Врачанско, се е съхранило това понятие, като блех – метална обложка на дървената ос на кола. /ХХ-РГСРВ-БД-ІХ,стр.228/

http://www.chitatel.net/forum/topic/556 ... %B8%D1%8F/

Цитата е този форум, ама за стомана нищо. Всичките нам съседи без румънците и гърците ползват турската дума чилик.
Целта оправдава средствата

M.G
Мнения: 1004
Регистриран на: 23 Апр 2014, 21:05
Местоположение: Варна

Re: Диалектите в България

#30 Мнение от M.G » 07 Дек 2016, 23:21

mitaka76 написа: От къде произлиза нашата дума стомана? Корен, език?
На това попаднах
В тох./б/ stemye – стабилен, здрав. /DA-DT-b/ П.Добрев посочва памирското стоман – здрав, закален, в явна връзка с българското стомана
http://rechnik.samoistina.com/

Публикувай отговор