Характеристики на клина

Коремчето

Коремче на едно острие е извитата част преди върха. Някои ножове нямат извита част (например Американизираното танто), други са извити в по-голямата си част (напр. Скинър / нож за дране). Коремчето увеличава способността на ножа едновременно да разрязва и да разсича. То създава променлив ъгъл на рязане спрямо материала, което означава, че ефективността на рязането се запазва по цялата дължина на прореза.
Ако разрязването и разсичането са важни за вас, търсете хубаво извито коремче. Разбира се, то си има и недостатъци. Обикновено, колкото по-голямо коремче има един нож, толкова по-тъп е върхът му. Така, че получавате по-добра възможност за рязане, но по-лоша за пробождане. Нож с голямо шкембе е Емерсън Командър (който всъщност има коремче извито назад) и неговият връх не е много остър. Ножовете за дране с изоставащ връх (trailing point) се състоят най-вече от коремче, защото се използват само за разрязване. Нож с малко коремче е класическия F-S кинжал, който има много добър прободен връх, но е лош за рязане/ разсичане.
В крайна сметка заменяте коремче (разрязване) за връх (пробождане). Това обаче не важи за всички случаи – дизайнерът може да се изхитри и да отреже връхчето на нож с голямо коремче и да добави лъжлив ръб, за да го направи по-остро.

Коремчето извито назад (Re-curved Belly)

Когато коремчето на ножа е във формата на буквата S, то се нарича коремче извито назад. Емерсън Командър, както и Вакеро Гранде на Колд Стийл имат много остра извивка назад. Ралф Крейт на Дарел има по-малка извивка назад.
Коремчето извито назад дава по-голяма дължина на режещия ръб и при рязане бута материала към режещия ръб. То е по-добро за нарязване / разсичане и при някои големи ножове (вж. някои модели на Валтер Бренд) подобрява сеченето.
Недостатъкът на този дизайн е трудното заточване. Ръчно, с голям брус, е почти невъзможно. Някои устройства за заточване улесняват тази задача, но не много.

Коремчета и ъгли

Друг начин да се подобри ъгъла на рязане без да се използва извитото назад коремче, което е трудно за заточване, е да променяме ъгъла между ръкохватката и ръба. Един начин за това е с положителен включващ ъгъл (positive included angle). Това означава, че ако държите ножа в ръка с гръбнака успореден на земята, ръбът на ножа не е успореден на земята, а се накланя към нея (от ръкохватката към връхчето) преди да се изкачи отново, за да достигне връхчето. Казано по друг начин, най-ниската точка на ръба е под дръжката и ръбът трябва да се извие нагоре, за да стигне до нея. Това дава по-голям режещ ръб при един и същи размер на острието. Ножът Мед Дог Атак е с положителен включващ ъгъл. БиЕм спайк демонстрира обратното – отрицателен ъгъл, при който ръбът отива направо към връхчето още от началото. Положително включващ ъгъл обикновено предоставя по-голям режещ ръб и коремче, докато отрицателния – по-остър връх.
Друг начин за промяна на ъглите е да се смени ъгъла между дръжката и клина. В някои дизайни това подобрява ергономичността.
И двата начина променят ъгъла за нарязване, разсичане или насичане, което от своя страна подобрява качеството на изпълнението. Възможността на кукрито да насича, на АТАКа да насича/разсича/нарязва и на AFCK да нарязва от части се дължи на различните ъгли на коремчето.
 Връх

Върхът, очевидно, е това, с което ножът пробожда. Както с другите елементи, дизайнът на върха изисква компромиси. За да пробожда наистина добре трябва да има възможно най-малко метал отпред, така че пробождащия връх да е тънък и много остър. Недостатъкът на това е, че колкото по-остър е върхът, толкова по-слаб е той.
При някои дизайни като кинжала, целта e добро пробождане. Следователно, кинжалът има тънък връх, остър и от двете страни, за да намали профила и да позволи на ножа да „прорязва” пътя си. При други дизайни като ножът за дране, въобще няма пробождащ връх, защото целта на този дизайн е да реже. Американизираното танто има много стабилен връх, защото гръбнакът му е еднакво широк от дръжката почти до върха. Това означава, че няма да проникне толкова лесно колкото кинжал в мека цел, но масивният, стабилен връх би издържало пробождане в твърда цел, което би счупило върха на кинжала. Използват се някои трикове, за да се направи връха по-стабилен (но по-лош за пронизване) или по-остър (но по-слаб). Например, може да се сложи фалшив ръб (false edge) на връхчето, за да му помогне да пронизва по-добре.
Другото важно решение за връхът е къде да бъде сложен. Много характеристики на ножа зависят от положението на връха. Някои ножове имат връх долу почти на ръба. Например, кухненския нож японски стил Сантуко има тази форма. Този нож се използва за насичане на храна и рязане на дълги филийки, а ниският връх му дава максимална дължина на правия ръб. Ловният нож с изоставащ връх, който се използва за нарязване, има голямо коремче и върхът се намира доста високо. Ножове, чиито върхове се нуждаят от максимален контрол, например ловен нож за дране на дивеч или нож за самозащита, изискват връхът да е на една линия с ръката. Това обикновено означава, че той трябва да е под гръбнака на клина. Има няколно начина да се постигне това, като например спускане към връхчето по изпъкнала крива (drop point), по вдлъбната крива (clip point) или по права линия (отново clip point).

Дебелина на клина

Дебелината или тънкостта на клина е важен фактор за стабилността и режещите възможности на ножа. Дебелият клин обикновено е по-стабилен, но по-тънкият обикновено има по-тънък режещ ръб и следователно ще реже по-лесно и по-добре. Както при избора на връх, решението за дебелината на клина е компромис между стабилност и режещи възможности.
След като сте избрали дебелината на клина, специфичният тип на заточване може да засили качествата на тази дебелина или да компенсира за слабостите. Например при дебел клин, може да се използва плоско (flat grind) или вдлъбнато (hollow grind) заточване, така че въпреки дебелия и стабилен гръбнак, режещия ръб да е тънък и да реже по-добре. При тънък клин може да се използва саблено заточване (sabre grind), което да направи ръба малко по-стабилен. Разбира се, заточването може да подсили вместо да компенсира дебелината на клина. Например при AG Russell Deerhunter има плоско заточване на тънко острие, което осигурява изключително добри режещи възможности, но пък го прави много лек и тънък, т.е. неизползваем за насичане или използване като лост.

Дебелина на режещия ръб

При изборът на дебелина на ръба отново трябва да се направи компромис между стабилност и режещи възможности. По-тънкият ръб е слаб, може да се отчупи или да се „замаже” по-бързо от по-дебел, но обикновено реже доста по-добре. По-дебелият ръб е стабилен, но не реже толкова добре.
Формата на клина плюс дебелината на гръбнака му, комбинирана с типа заточване определят дебелината на ръба. Тя е един от малкото фактори, които могат лесно да бъдат променяни от притежателя на ножа (а не от производителя). Помнете, че ако не сте доволни от ефективността на ножа, няма причина да запазвате фабричния ръб. Съвсем спокойно можете да промените формата като заточите под по-малък ъгъл и да изтъните ръба. В един момент ако прекалите с изтъняването, ръбът ще започне да се отчупва, което е сигнал, че трябва да го удебелите малко. (Вж частта за заточване)

Основен скос на ръба

Обикновено ножът има два скоса. Ако разгледате един Ка-бар, първо ще забележите един скос, който започва от средата на клина и продължава почти докато стигне ръба. Да го наречем основен скос. Има и друг скос под по-голям ъгъл на самия ръб, който всъщност образува ръба. Него ще наричаме вторичен скос. Повечето ножове имат геометрия, при която плитък основен скос води към по-голям вторичен скос. Това прави ръба малко по-дебел и здрав.
Все пак някои ножове нямат вторичен скос, който да образува ръба. Скандинавските ножове, като финландския Пууко, имат само един скос. Очевидно пуукото е със саблено заточване (sabre grind). Тъй като основният скос достига до режещия ръб, резултатният ръб е тънък и реже идеално, вместо да е по-дебел и стабилен. Този факт в комбинация с тънкия клин на пуукото дава наистина добри режещи възможности.
Също като пуукото някои ножове с длетовидно заточване (chisel-ground) имат само един скос. Това гарантира тънък и остър ръб. Най-популярният сгъваем нож с длетовидно заточване CQC7 на Бенчмейд има ръб образуван от вторичен скос. Много други ножове с длетовидно заточване, обаче, нямат този вторичен скос.