Дата и час: Чет Юли 31, 2014 12:13 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Правила на форума


Натиснете за да видите правилата



Напиши нова тема Отговори на тема  [ 26 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: Съб Фев 06, 2010 3:11 am 
Offline

Регистриран на: Сря Окт 07, 2009 2:46 pm
Мнения: 5159
Местоположение: България в душата
Изкуството на майсторите ковачи от възрожденското минало не ни е оставило прекрасните барокови образци на самоковските марагози, нито витите лозници върху таваните на тетевенските къщи. Кованата от ръката на чаркчии плът на желязото крие редимно сила. Ковачите рядко са оставяли дори знаците си по метала.
Всичко, което имаме от тях, са пестеливи шарки по брадви и жътварски сърпове, по лемежи и лозарски косерки, по напокривни кръстове и железни светилници. И ако в дърворезбата ние сме достигнали съвършенство в стилизирането на орнамента и вихрена игра на фантазия, в желязото възрожденските ни майстори са оставили достойнство и простота - черти, много по-вярно характеризиращи народностния дух на миналите поколения.
Ковашкият занаят е свързан с много други сродни браншвое - кантарджийство, налбантство, тюфекчийство, правенето на бронзови отливки, панти и заключалки - така нареченото дюкмеджийство, изработването на брадви - балтаджийство, изработване на ножове - бучакчийство, на части за часовникови и други механизми - чаркчийство, както и други занаяти винаги съпътствували майсторите железари.
Железарите от ранните години на възраждането са работили редимно с местни суровини - желязо, добивано в Самоков, Странджа, някой места в Родопите, Балкана и Мървашко.
Сведенията от годините на робството говорят недвусмислено, че добивът на желязо в старите български железодобивни центрове е продължило с ненамален размер и дори се е увеличило след завладяването на страната от османците. Пътешественикът Цен съобщава в 1550 г. че в околностите на София е добивано евтино и качествено желязо. В самият град са произвеждани според него много повече боздугани, отколкото където и да е било другаде в Османската империя. Качествено желязо е добивано в околностите на Враца, като особено производителни са били железодобивните съоръжения - видни - край селата Рашково, Радотина, принаделжащи на известния врачански гражданин Димитър х. Тошев.
Макар че най-голям производител на желязо у нас са оставали винаги маданите при Самоков, ковачите на изящните железни редмети, особено рочутите майстори на железни светилници в Сер, Драма и Гюмюрджина, са предпочитали мървашкото желязо от Тешево.
Това забравено сега селце в най-южните поли на Пирин е било някога оживен металодобивен център, известен широко в империята на османците. Богатият на желязо черен пясък от реките Мътница и Буровица е бил претопяван целогодишно в примитивни пещи, опалвани с дървени въглища, чиято "мърва", шушек е дал и названието на цялата покрайнина. Именно в тези пещи - "Пехци", тешовци са добивали при особена технология прочутото първично желязо, наречено "неков". Преработвайки го на многобройните пръснати из околните баири самокови, те са получавали накрая търсеното ковко и удобно за гравиране тешевско желязо.
Южните ветрове отдавна са разнесли над Мървашко синкавия ушек на пехците. Вече близо век са замлъкнали и самоковите. И днес случайно намерен изящен светилник о тези места може би единствен носи все още спомен за мървашкото желязо.
Големи железодобивни центрове е имало и в други части на Югозападна България. На пръво място - Самоков.
Самоковското желязо е предпочитано преди всичко от оръжейниците в страната. Количеството му, изпращано в сливенските тюфекчийници - работилници аз оръжие, - за няколко години е достигнало стотици хиляди оки, което прави хиляди тонове. Оценявайки голямото значение на това производство, турската държава се е опитвала неведнъж да монополизира металодобива в Самоков. Никой друг източник в европейската част на империята не е имал толкова постоянно ниво на продукция, както самоковските мадани. В 1869 г. в Самоков е имало 80 металодобивни пещи (видни) и 18 железоковачници (мадани), които ежегодно са давали над 53 000 австрийски центера (около 5500 тона) ковано желязо.

---
Петър Константинов - Времето на майсторите, Издателство "Народна младеж" - София, 1979 г.

Поздрав с няколко часа закъснение на ковачите... Следва продължение - утре :)
Да сте живи и здрави!

_________________
www.mybow.eu - МОЯТ ЛЪК - Българският форум за лъкове от естествени материали


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Съб Фев 06, 2010 11:19 am 
Offline

Регистриран на: Сря Окт 07, 2009 2:46 pm
Мнения: 5159
Местоположение: България в душата
---
Оживени металодобивни центрове са били също така Радуил, Костенец, Кратово, Берковската планина, Ямболско, Етрополе, Странджа. Интересно е, че вторичната обработка на желязото не се е извършвала само и в близост с металодобивните центрове, а и в градове, които с умениет он амайсторите са си извоювали име на външиня и вътрешния пазар.
Такива са били Пазарджик, Ловеч, Казанлък, Дупница (гр. Станке Димитров), Русе и др. Пазарджишките железарски работилници са снабдявали с изделията си Ахъчелеби и Беломорието. Съществували са дори специални кърджии - керванджии, за доставка на железни произведения от Пазарджик за беломорските краища на Тракия.
В казанлък в началото на ХІХ столетие е имало 32 железарски работилници с прочути майстори и високо производство. Прочутиса били и кратовските майстори, от които са останали красиви железни свещници в различни селски църкви. Кратовските изделия са без орнамен, с чисти и спокойни линии, почетаващи истинската красота и достойнство на метала.
Много от железарските центрове са търгували твърде широко и са имали признато име в цялата страна. Дори относително малки селища в Средна гора, Балкана, Родопите или Странджа са били широко известни железарски центрове. Това се отнася за Чипровци, Етрополе, Граматиково и др.
В началото на ХІХ в. в Граматиково се обработвало значителни количества метал, който е доставян от разположения на юг в пазвите на Странджа град Малък самоков.
С добри качества са били известни и етрополските железарски произведения. Особено изкусни майстори са били отделни етрополски оръжейници, изработващи цеви за ловни и бойни пушки.
Разнообразно обработване на желязо е осъщевявано десетилетия напред и в Котел. Котленските ками, рибарски иловджийски ножове са били прочути по целия Източен Балкан и Черноморието.
Железарски център през Възраждането е бил и село Ветрен, Пазарджишко. Ветренските ковачи са произвеждали предимно земеделски сечива. Работени от доброкачествено самоковско желязо, тези изделия са намирали добър пазар не само в южната част на страната, но и на север от Балкана.
Широка известност е имало и село Мадан в Родопите. В годините на Възраждането производствот на желязо в него и желязната обработка е нараствала непрекъснато. В 1850 г. в Мадан са работили 150 чарка, карани с вода - осигуряващи металодобивното и металообработващото производство. Прочути чак до Бяло море и Солун са били маданските каракулаклии ножове, които са били купувани "един за цял живот". На панаирите в Неврокоп и Асеновград тези ножове са търсени в голямо количество от одринските и цариградските прекупчии.
Най-голям ковашки център в предосвобожденска България е бил несъмнено Габрово. Около средата на миналото столетие в града е имало 500 железаро-ковашки дюкяна с над хиляда майстори, калфи и чираци, които са изработвали годишна продукция за 5-6 милиона гроша.
Габровските майстори за разлика от етрополските и родопските ковачи са били производители не толкова на изящни предмети, колкото на изделия за битови нужди и широка употреба. Техните брадви, балтии, земеделски сечива са се продавали по всички наши панаири и са стигали чак до Епир и Тесалия. Особено прочути са били габровските бучакчии - майсторите на ножове. В града перз 1871 година е имало 300 ножарски работилници с 1800 калфи и чираци. Габровските ножове, опаковани в стотици денкове са били изнасяни за Анадола и Румъния - особено Влъшко и Бесарабия.
В Букурещ и досега е запазена улица "Габровци", в района на така наречия "Български пасаж". Из малките площадчета и ниски магазини на този български център почти до края на миналия век са се продавали на едро и дребно чудесните изделия на габровските ножари.
Интересно е, че дори след западане на занаята в Габрово, във връзка с конкуренцията и фабричното производство от Запад търсенето на габровските ножове от двете страни на Карпатите и по чяла Бесарабия е било толкова голямо, че находчивите представители на европейските фабрики са посетили нарочно първото изложение в Пловдив, за да видят истински габровски ножове. Имитирайки ги съвсем сполучливо, те ги въвеждат още същат агодина в производството и ги пускат из пределите на Румъния и южна Русия под реномираната марка "Габрово".
Не е безинтересно също да се отбележи и фактът, че пазарът на габровските търговци в Букурещ - улица "Габровени" - е бил в продължение на години неспокойният център на хъшовската българска емиграция.
Ножове и други железни изделия са работени в Троян, Шипка, Тетевен, както и в някои балкански и родопски селца.
Интерес представляват лозарските ножчета-косерки, работени на времето от известния по южните панаири дядо Къньо. Човек с богата и поетична душа, той е работил косерките си с чувство за истинско художествено произведение.
И сега още, десетилетия след смъртта на стария ковач, по чирпанските и ямболските села все още могат да се видят тези чудесни произведения, майсторски инкрустирани със символите на живота и човешката надежда. Радостни багри от манисто и седеф, дадени като пожелание за берекет в ръцете на зарзановските лозари.
Вън от съмнение е, че майстор дядо Къньо не е бил в състояние да взема значително по-скъпо за косерките си, отколкото са стрували тези на другите майстори - работени с дузини на ден, на ишлеме. Те са били вещи не с декоративно, а с практическо предназначение. За съвременния човек, свикнал на норми и разценки, може би ще остане необясним "незаплатеният труд", вложен от стареца за дългата и търпелива инкрустация на косерките. "Вкус, ще каже някой увлечение." А всъщност това е естетическият дух в кръвта на възрожденския майстор. Радостта, че заедно с острието на ножа той изпраща по пробуждащите се лозя шарките на синците, листа от цветя и пролетни вейки. И удоволетворението, че някъде долу в края на острието, името му е изписано с две загадъчни букви, за да остане като възпоминание при хората след много ои много години.
Тюфекчиите - майсторите на оръжие, са бранш на ковачите железари. Разровим ли се в историята им обаче, ще се разбере веднага, че това са съвсем други майстори-. Редки и прочути - заключили в себе си и тайни и тънкости, непозанти и непонятни дори за най-близките им калфи.
Някога направата на оръжие, коването на цев или гравирането на дръжка на пищов е било наистина изкуство. Близо до филигранното, до дърворезбата, до най-изящните прояви на творческия народен талант- По хладната стомана на не един пищов или каракулаклия кама са останали от далечни години плетениците на бръшлян и горски ружи, словата на харамийска песен, хайдушка клетва или оброк - духът на едно време, което и днес под тънкият прах на ръждата е запазило цялата си страст и красота.
Майстори на оръжие, ками и ханджари са били не само сливенските, одринските, габровските тюфекчии, но и калоферските харамии ковачи, които през "три недели прашни пътища" са ходили чак до Косово за далматинска стомана.

---
Още, след рожденният ден на мама.
Да е жива и здрава.
Интересно е, че дори след западане на занаята в Габрово, във връзка

_________________
www.mybow.eu - МОЯТ ЛЪК - Българският форум за лъкове от естествени материали


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Съб Фев 06, 2010 11:59 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Вто Сеп 09, 2008 5:36 pm
Мнения: 2608
Местоположение: София
Евала Борка,
Продължавай, само да не изпуснеш изпитите. И поздрави мама!

Бех сигурен, че у Пловдив нема никва ножарска традиция, ама на - У ПАЗАРДЖИК, има всичкоооооо :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D

_________________
Primum vivere, deinde philosophari.Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Нед Фев 07, 2010 10:45 pm 
Offline

Регистриран на: Съб Юни 09, 2007 7:50 pm
Мнения: 2729
gogotattoo написа:
Евала Борка,
Продължавай, само да не изпуснеш изпитите. И поздрави мама!

Бех сигурен, че у Пловдив нема никва ножарска традиция, ама на - У ПАЗАРДЖИК, има всичкоооооо :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D

у пазарджик и до днес са живи традициите.
"Железарски център през Възраждането е бил и село Ветрен, Пазарджишко. Ветренските ковачи са произвеждали предимно земеделски сечива" - ти ма питаш що така изглеждали дръжките :D

_________________
единственото и достатъчно условие за да повярваш на нечии глупости е ти да си по-тъп от този който ги е казал.

http://diadoblago.ucoz.net


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Нед Фев 07, 2010 11:10 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Дек 25, 2009 1:33 am
Мнения: 708
Предлагам шефовете да открият един раздел, където да се поместват подобни неща.
С течение на времето ще се заформи една полезна и солидна библиотека.

_________________
www.podarak-biju.com


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Нед Фев 07, 2010 11:53 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Юни 06, 2007 8:01 pm
Мнения: 3634
Местоположение: BG
Може да сложа един раздел на сайта "История" Ама ако има кой да я пълни.... Иначе са хубави статиите. *THUMBS UP*

_________________
Акълът в главата идва бавно и болезнено. Много е вероятно въобще да не се появи. Тогава ти остава само болката..........

http://nikovknives.blogspot.com/
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Пон Фев 08, 2010 12:19 am 
Offline

Регистриран на: Сря Окт 07, 2009 2:46 pm
Мнения: 5159
Местоположение: България в душата
Дедо Благо :) Това са стари соц писания... но традицията е хубаво да се пази... дали, ще е тесла с дръжка на нож или нож с дръжка от мотика...

гоготато - Мерси - Изпитите за сега не се чувстват изоставени :)

Нали ме мързи да сканирам, та пиша ли пиша - затова прощавайте ако има някакви грешки или изядени букви...

---
Заседналите и богати тюфекчии от големите градове са правили предимно поръчките на войската - еднотипно сурово оръжие, в което освен туграта на султана майсторската ръка не е могла да остави нищо свое и съкровено. Понякога те са работили и лично или ловно оръжие на местни аяни и бейове, гравирано богато с наложените от източната традиция арабески и плетеници. Седефът и слоновата кост, неизменна украса на такова оръжие му придават повече стойност на скъпоценност, отколкото сдържаното достойнство на мъжествена вещ. Големи майстори българи от този тип е имало в Пловдив, Одрин и Галибол. Оръжейните работилници в Галибол в края на осемнадесети век са били собственост на някои си майстор Стойчо от Демирхисарско.
Съвсем друго е оръжието, работено в тюфекчийниците на Сливен, Габрово и подбалканските градчета. В малките ковни дулата са се мерили на око, камите са се въртели на кремък дотогава, докато искрите на камъка и челика са ставали еднакво сини и острието се е отделяло от метала като тънък косъм.
В тия одимени оръжейници е разменяно оръжие и заедно с огъня се е разпалвала мъжка волност, жажда за мъст, пели са се воеводски и юнашки песни и думите им са ковани върху желязото.
Много често вратите на тюфекчийниците са се хлопвали завинаги зад гърба на тия майстори, за да остане от тях само смътният спомен на един хайдушки или харамийски живот.
Такъв е бил прочутия майстор Вълко от Къренската махала в Казанлък. След като един ден изпробвал нов долма-пищов в гърдите на бабаитлия заарлийски аянин, кроткият иначе човек потънал завинаги в шипченския балкан и в дванадесетте години на хайдутство слизал в града само за да зимува из потайните маази на ортаци и ятаци. В хашката кория хайдутинът ковач направил оръжейница в която заедно с него работели до пет-шест души шипченски майстори.
До 1821 година, когато след гръцката Завера османската власт е забранила изработката на огнестрелно оръжие от българи, Сливен и Габрово са били цветущи оръжейни центрове. Само в сливенската чаршия са били изработвани до няколкостотин пущи годишно, и то от най-качествена стомана. През ХVІІ век там са дохождали купувачи на оръжие от цяла Мала Азия и Персия - анадолци, кюрди, арнаути, моралии от Егейските острови. Пъстра смесица от обикновени търговци, стрелци и познавачи на оръжие, които в късна есен изпълвали с глъч и гърмеж целия град, прекарвайки до късна нощ по тезгяхите на сливенските тюфекчии.
Сега от тази славна генерация майстори в града е останал само споменът. И една последна издънка - дядо Асен Макасчиев. Осемдесетгодишният тюфекчия наследил от предците си не само тънкостите на занаята, но и естетически и етични възгледи на възрожденското изкуство, на майсторите от сливенската чаршия.
Живели в сурово време, самобитните подбалкански и родопски тюфекчии са ни оставили образци на умело изработени хладни и огнестрелни оръжия, а заедно с това и истински творения на народното майсторство, на оптимизма и поетичната природа на поробения българин.
Вносът на индустриална изработка е затворил доста преди Освобождението тефтерите на оръжейния еснаф. Занаятът е угаснал, за да остане само изкуството. Преходното, давало препитание на хората, е отстъпило място на вечното, събирано и пазено в душата на народа.
Прочути майстори през Възраждането са и чаркчиите - най-изкусни измежду които са били часовникарите. Такива са работили в Пловдив, Сливен, Габрово, София и Самоков. В последния град около 1825 година много известен е бил майстор Георги Сахатчиев. Макар и груби по изработка, неговите часовници са се отличавали с изключителна точност и са били търсени дори на някои от южните ни панаири. Непоправим удар върху този занаят е нанесен с първите вносни, така наречени "белградски" часовници. Сравнително по-дълго съществуване са показали габровските часовникари - сахатчии. Някои от по-известните между тях са продължавали производството си интензивно до средата на века независимо от все по-нарастващата конкуренция на вносните часовници.
Сливен, Габрово, Самоков, София и Казанлък са били известни и като средища за производство на ножици. Майсторите на този занаят, наричани макасчии, са били между най-добре платените железари. Най-много са били търсени абаджийските ножици, а най-умели техни производители са били казанлъшките макасчии. Забележително е, че казанлъшките майстори са определяли и отбелязвали върху метала качеството на една ножица със символичен орнамент, който от своя страна е бил добре известен на купувача абаджия не само като доказателство за мястото на производство, но и за гарантирано качество.
Българските абаджии, работещи в Анадола и Цариград, са купували годишно по няколко хиляди ножици от Габрово, Казанлък и Сливен, които са били изработвани по видове въз основа на предварително направена заявка.
Спирайки се на кованите предмети от възрожденската епока, ние не можем да отминем два изключително интересни железни предмета, които са съпровождали неотменно живота на дедите ни.
Първият е така нареченото огниво или огнило - късче имело изработена стомана, с която при удар върху кремък се получават искри, запалващи положената до ръба на кремъка прахан.
Огнивото по някои южнобългарски области е наричано "чатмак" или "чутмак". Но не това ни интересува тук. Забележителна е преди всичко изработката на метала. Изящната форма на предмета и чудесно изгладените му ръбове - такива, каквито няма почти нито един железен предмет, работен по онова време.
Някогашните хора са тачили особено ревниво огнивото и загубването му е било считано за предвестник на нещастие. Една жизнена привързаност, която не е отделяла човека от малкия железен къс до края на живота му. В Средногорието дори са погребвали всеки старец с една пара между пръстите и със собственото му огниво в джоба на потурите.
Що се отнася до другия железен предмет - щипките аз изгасването на свещта, или така наречения "симистър", - то неговото производство е станало масово едва в късните години на Възраждането. И въпреки това още в началото на миналия век в сливенската чаршия са работени симистри, които са миниатюрен образец за изящен предмет на възрожденското ни ковачество - по форма, простотата на изковаването и липсата на каквито и да било барокови мотиви в украсата му. Възрожденските симистри напомнят по непосредственото си и чисто въздействие на метала най-хубавите наши железни светилници от онази епоха.
Ако споменаваме на едно и също място тези два изкусно работени железни предмети, то е заради пиетета на възрожденския човек към всичко, което е докосвало огъня. Не само като магия и суеверие, но и като жажда за светлина, която е вълнувала вече съзнанието на вдъхновени възрожденски масйтори.

Из. Времето на майсторите - Петър Константинов
"Народна младеж"
Издателство на ЦК на ДКМС
София, 1979

_________________
www.mybow.eu - МОЯТ ЛЪК - Българският форум за лъкове от естествени материали


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Пон Фев 08, 2010 12:57 am 
Offline

Регистриран на: Пон Мар 31, 2008 6:58 pm
Мнения: 363
Хубави думи и накрая тва "Народна младеш" го прчетох като "Народен Юмрук" някои да знае нещо за него и поспециално книга? за това движение?


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Пон Фев 08, 2010 11:39 am 
Offline

Регистриран на: Съб Авг 22, 2009 5:13 pm
Мнения: 900
То не е движение, а име на издателството на "Централният Комитет на Димитровския Комсомолски Младежки Съюз" (ЦК на ДКМС) *ROFL* *ROFL* *ROFL* Това е главната по комунистическо мътилка за мозъци на подрастващи, но между томовете на Брежнев и Хрусчов, се намираше и качествена литература.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Пон Фев 08, 2010 11:50 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 21, 2009 9:10 pm
Мнения: 62
Местоположение: Троян
Н.Ю. - 1/ партизански отряд от Черноморския регион; 2/ анархистка чета от Сливенско; 3/ някаква сегашна партия ... все спомени за онуй време.

_________________
слока.keito.isara


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Пон Фев 08, 2010 12:31 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пет Авг 07, 2009 1:16 pm
Мнения: 1377
Местоположение: Пловдив
Едва днес отделих време за тези статии-интересни ми бяха.Борисе,гледам че преписваш,не знам с какво темпо ама ти слагам по 100 знака в минута(+редакции,формат и т.н).Онова чудо на софтуерната мисъл наречено Microsoft Word ми показва точно 17.262 знака с интервалите за тези статии. Т.е. по грубите ми сметки ако си преписвал(аз сканирам директно в текстов файл-много е удобно) си им отделил около 2.5-3 часа ?-евала за труда !

_________________
"Автентичната тъпота всеки път надминава изкуствения интелект"-Т.П.
http://www.nikolakovachev.com


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Пон Фев 08, 2010 12:46 pm 
Offline

Регистриран на: Сря Окт 07, 2009 2:46 pm
Мнения: 5159
Местоположение: България в душата
Ами да 3 дни по час
някъде там... - това му се вика отлагане и правене на всичко друго, но не и учене :Р
Просто прочиствах старите книги от рафтовете в стаята (и под леглото и по шкафовете и тн.) Та тази я бях купувал в Търново от уличните книгопродавци на старо. Хареса ми, щото са ми интересни занаятите. И бат Гого като спомена, Атанасов ден преди няколко дни реших, че ще е весел подарък за ножари и ковачи във форума :)
Поздрави!

_________________
www.mybow.eu - МОЯТ ЛЪК - Българският форум за лъкове от естествени материали


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Пон Яну 31, 2011 1:00 am 
Offline

Регистриран на: Сря Окт 07, 2009 2:46 pm
Мнения: 5159
Местоположение: България в душата
Привет,
Този ми пост посвещавам на душата на компанията без която не можем :) Бат Гоготату. И на форумците по цял свят.

Поздрав от Бургас

ПП. Из: СТРАНДЖА - Етнографски проучвания на България, Академично издателство "Проф. Марин Дринов", София 1996

Металообработване

През ХІХ и началото на ХХ в. в Странджа битуват всички по-значими традиционни металообработващи занаяти, като ковачество, златарство, крондирство, леярство, медникарство и др.
Особено силно развито е металообработването във връзка с железодобива в Малък Самоков (Марков, 1986, 327-337). За металодобива в малък Самоков споменават италиански хронисти още в ХVІІ в. Сведения за него ни дават по-късно (ХІХ в.) Дюхамел и Енехолм. Добиването на желязна руда в Малък Самоков става главно чрез промиване на магнецитен пясък. Той се събира предимно пролетно време, когато реките и потоците стават буйни. В горното им течение се изграждат бентове или се изкопават трапове, където железният пясък като по-тежък се утаява на дъното. От време на време събираният там пясък и донесеният от околността, се разбъркват за да може рудата да падне на самото дъно. Така събраният железен пясък се плави още веднъж за по-ситно промиване. След това той се вади и се носи по видните за преработка. Железен пясък се събира и от стари речни корита и сухи дерета. Дотам докарват вода по нарочно изкопани вади от близки и далечни водоизточници, разкопават песъчливата пръст и я плавят по същия начин. Най-много железен пясък край Малък Самоков са извличали от реките Муртачка, Мътника, Крива река, Манастирска река и техните потоци.
Плавеният железен пясък се топи във видни, високи от 1,5 до 2,5 м. Долната част на видната се запълва с дървени въглища. Те се запалват и разгарят чрез постоянно нагнетяване на въздух със специални духала (мехове). Когато дървените въглища се разгорят добре и се слегнат, върху тях се насипват други, смесени с лескови пръти. Рудата (пясъкът), промита и добре почистена, се намокря, прави се на топки и през горния отвор на видната се спуска в пещта. Върху така нахвърляната руда отново се насипват дървени въглища и лескови пръти. Това се прави докато видната се напълни. Топенето на рудата продължава около 8 часа. На една видна работят пет души: един майстор, двама негови помощници и двама работници. При едно зареждане на видната те изсипват в нея 7 коша дървени въглища и около 360 оки руда. След стопяването на рудата се получава кюлче тежко около 110 оки. Така полученото кюлче още не е готово за обработка. То съдържа сгур и нестопена руда. Дообработването му продължава в мадана, където се стопява отново, за да се превърне в меко и ковко желязо. При повторното стопяване кюлчето намалява наполовина, но то става ковко и удобно за обработване на самоковите.
По сведенията на Енехолм от 1828 г. 800 семейства от българските села са били освободени от данъци и задължени да работят в ковачниците в Малък Самоков (Енелхолм, с. 101). Успоредно с металодобива и ковачеството тук се развива и леярството. В документ от 1819 г. се отбелязва, че в Малък Самоков са произведени отливки за нуждите на арсенала в Цариград и крепостите Хърсово, Русе, Видин и Адакале (НБКМ, Ор. отдел, ф. 108А, а. е. 5).
През втората половина на ХІХ в. металодобивът в Малък Самоков постепенно запада поради силната конкуренция на внасяното от Западна Европа желязо. Англия започва да доставя в Турция желязо по цена 60 пари, а в същото време произведеното в Малък Самоков се предлага по цена 100 пари. Производството на желязо в Малък Самоков спира окончателно през 1878 г. и лишава от сигурен поминък голяма част от българското население в тази част на Странджа, което се е препитавало от събирането и доставянето на желязна руда, нейното топене, по-нататъшна обработка и пренасяне до черноморските пристани.


ПП.2. Очаквайте скоро още за Ковачество, Налбанство, Железаро-коларство, Златарство :)

_________________
www.mybow.eu - МОЯТ ЛЪК - Българският форум за лъкове от естествени материали


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Пон Яну 31, 2011 9:34 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Съб Дек 06, 2008 10:15 pm
Мнения: 5070
Местоположение: София
Ето как ще се обработва самородният Бургаск.

_________________
Пътечка към сайта ми:............... http://www.mk-jewel.com/index-bg.html[/url]


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Пон Яну 31, 2011 11:55 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 14, 2010 6:04 pm
Мнения: 123
Много хубава и интересна тема,дано се развие,и поклон на колегата за труда.

_________________
Если человек идиот -это надолго


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 26 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов